С тотици кукери и сурвакари от цялата страна и чужбина дефилираха на площад „Кракра" в Перник във втория ден на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва".
Пред погледа на жителите и гостите на града, дошли от различни краища на България и Европа, българските сурвакарски и кукерски групи представиха типичните за регионите, от които идват, маски и костюми.
На "Сурва" с влак: БДЖ пуска допълнителни вагони до Перник
Участие в дефилето на площада взеха сурвакарски и кукерски групи от пернишките села Пещера и Велковци, от радомирското село Стефаново, от кв. „Долно Езерово" в Бургас, и много други.
Със страшни маски с рога, облечени в костюми от кожи, съчетани с народни носии и характерни шевици, понесли дървени тояги, българските кукери гониха злото в Перник под звуците на хиляди звънци и чанове. Те представиха пред публиката различни ритуали и обичаи, сред които „Сватба" и „Мечка".
Христо е част от групата на село Селищен дол. „Първо, искам да ви се похваля, че тази година сме супер заредени със зайци. Цялата традиция, цялото това нещо се прави за тях. Единствено и само за тях", посочи той най-малките представители на кукерската група, която се състои от близо 80 души.
Христо обясни, че характерното за празника Сурва в неговия край е, че са с кожи. „Ние сме мечкарска група. Характерното за нас е, че сме с кожи. Това, което виждате като облекло, въобще като аксесоари, е от 80 години. Не е променяно нищо", каза той и добави, че костюмите се поддържат, но и всяка година се правят подобрения, както и нови маски, нови костюми и нови тояги.
Старт на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" (СНИМКИ)
Ирена Велинова е част от сурвакарската група на радомирското село Стефаново и обясни, че при тях традицията е да се пали вечерта сурвакарски огън и така се откриват игрите. „Понеже в радомирско едно време не е имало животновъди, неправилно се обличат някои с кожи или с парцали", каза тя и разказа, че в миналото в село Стефаново е имало много шивачи и костюмите им са повлияни именно от тях.
„Ние сме решили нашите екипи да са с черни панталони, с бели нашивки, бели ризи – това е било стандартно едно време за шаячни дрехи", заяви жената, като допълни, че тъй като не всички могат да открият шаячни дрехи, се принуждават да се приспособяват и да използват и други материали за изработването на сурвакарските костюми.
Петър Петров също е част от сурвакарската група на радомирското село Стефаново, която включва около 65 души. Той разказа, че групата му изпълнява ритуала „Сватба". „Маските основно съдържат кожи и дърво. Моята не е от тези с дървото, но 80 – 90% са само дървени", отбеляза Петров и добави, че костюмът се състои от обикновено елече с шевици, риза, традиционните опинци и вълнени чорапи. Той обясни и че повечето звънци са медни.
„Едните са направени от обикновена ламарина, а другите са по-масивни. Те варират в различни размери – от 1 до 15 номер. Обикновено това нещо тежи около 40 – 45 килограма, стига до 50 – 55 килограма", каза още сурвакарят.
След дефилето на площада, всяка една от двадесетте чуждестранни групи изнесе спектакъл на втората сцена, намираща се пред Двореца на културата в Перник, като сред тях беше и Фолклорният ансамбъл „Любчо Сантов" от македонското село Оризари.
