Г енерал-лейтенант Георги Вазов съчетава военното с интелектуалното.
На 5 януари се навършват 164 години от рождението на генерал Георги Вазов, който превзе непревземаемата Одринска крепост през 1913 г. Той произхожда от семейството на богатия сопотски търговец Минчо Вазов. Негови братя са писателят Иван Вазов, героят от Дойран генерал-лейтенант Владимир Вазов и дипломатът Борис Вазов.
Завършва трикласното училище в родния си град, а след това продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово, от която е изключен през 1876 г. заради участието си в ученически бунт.
През юни 1878 г. постъпва в Одеското пехотно юнкерско училище, след завръщането си в България е произведен в чин подпоручик през 1880 г. Една година по-късно се озовава в Източна Румелия, където става личен адютант на губернатора Алеко Богориди.
През ноември 1883 г. заминава за Санкт Петербург, където завършва Николаевското военноинженерно училище, след което е слушател в Николаевската военноинженерна академия, която не успява да завърши, защото се завръща в България и взима участие в защитата на Съединението (1885 г.). В родината той ръководи изграждането на предната отбранителна позиция по границата с Османската империя, откъдето трябва да дойде атаката срещу България. Но тя идва от Сърбия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) участва в боевете за Царибродско.
Георги Вазов е русофил по убеждение, което е характерно за голяма част от българското общество след освобождението. Затова не е случайно, че взима участие в преврата срещу княз Александър I Батенберг и по тази причина е принуден да емигрира в Русия, където остава до 1898 г., когато на офицерите русофили е разрешено да се завърнат в родината.
През 1904 г. става началник на инженерните войски и осъществява редица важни структурни промени – увеличава железопътните и пионерните дружини, създава мостова дружина, въздухоплавателно отделение, въвежда безжични телеграфи, ръчни гранати и прожектори.
През 1906 г. е произведен в чин генерал-майор, а две години по-късно минава в запас по лично желание.
„Генерал Георги Вазов се въздържа от участие в политиката, но има достойнство пред политиците. Той казва, ние военните имаме друга задача. Ние трябва да осъществим националния идеал на българите“, заяви историкът акад. Георги Марков, един от най-големите познавачи на Балканските войни.
158 години от рождението на Ген. ГЕОРГИ ВАЗОВ pic.twitter.com/gmLV7b77yV
— VazovmuseumSopot (@IvanVazovmuseum) January 5, 2018
И наистина звездният час на генерал Вазов настъпва по време на войните за национално обединение. При избухването на Балканските войни (1912-1913 г.) е назначен за началник на инженерните войски във Втора армия. Той е началник на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост. Неговият успех при превземането на смятаната за непревземаема крепост се дължи не само на таланта му на военачалник и инженер, но и на плановете на града, които са съставени от майор Димитър Мустаков. Последният в качеството си на българско военно аташе обикаля Одрин предрешен като продавач на боза и съставя подробен план и карта на града и неговите укрепления. И така на 13 март 1913 г. благодарение на уменията и качествата на генерал Вазов Одринската крепост пада.
Като министър на отбраната през 1913 г. взема решителни мерки за забавяне на настъплението на румънската армия към София, укрепва столицата и прехвърля крепостната артилерия за нейната защита. „По време на тези тежки за България дни генерал Вазов проявява характер, опитва се да влияе на развитието на събитията, но заради неразбирателство с генерал Михаил Савов е изтласкан на заден план“, отбеляза акад. Марков.
Повишен е в чин генерал-лейтенант на 5 август 1913 г. и малко по-късно преминава в запас.
Георги Вазов се обявява против участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) на страната на Централните сили, не е мобилизиран и не участва в нея.
След войните развива активна обществена дейност, организира първата автомобилна линия София-Самоков-Чамкория. Член е на Съюза на запасните офицери.
Умира на 13 август 1934 г. след неуспешна хирургична операция в София.
Награден е с ордените „За храброст“ III и IV степен; орден „Св. Александър“ II ст. и др.
„Генерал Георги Вазов остава в българската военна история като личност. Той е с характер и собствено мнение, отлично подготвен и като военен, и като строеви командир“, заяви акад. Георги Марков.
