С ъздаването на „Инициатива за сигурност за Европа“ (SAFE) — новата програма на ЕС за „заеми срещу оръжие“ на стойност 150 милиарда евро — представлява нещо, което доскоро изглеждаше немислимо: съвместно емитиране на облигации за финансиране на закупуването на оръжие, съчетано със значителна фискална гъвкавост за държавите членки. Това посочва Роб Мъри за Politico.
(Във видеото: Остри критики към парите за отбрана: Евродепутати сериозно разкритикуваха ЕК в първия си доклад за европейския бюджет)
Роб Мъри е бивш ръководител на иновациите в НАТО и главен изпълнителен директор на групата за развитие на Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (DSR Bank Development Group).
Това е повратен момент. Но ако SAFE трябва да осигури трайна сигурност, то тя трябва да бъде съчетана с втори финансов двигател — такъв, който не само подпомага закупуването, но и укрепва индустриалния капацитет. Това трябва да бъде посветена многостранна Банка за отбрана, сигурност и устойчивост (DSR Bank).
SAFE с право се възприема като исторически етап. За първи път институциите на ЕС ще набират капитал от името на всичките 27 държави членки, за да финансират съвместно придобиването на високотехнологични отбранителни способности — от артилерийски снаряди и системи за ПВО до киберсредства. По договорите ще трябва да бъде осигурени поне 65 процента от стойността им чрез източници от ЕС или от негови близки партньори като Украйна и Швейцария. Великобритания, САЩ и Турция ще могат да получават останалата част, при условие че бъде формализирано споразумение за сигурност с Брюксел.
За съюз, който през 2019 г. не можа да се разбере дори за скромен фонд от 5 милиарда евро, това представлява драматична промяна в мисленето и подхода.
Страните от НАТО ще се споразумеят за разходи от 5% от БВП за отбрана
Има и краткосрочен фискален бонус. Брюксел ще позволи на правителствата да нарушат Пакта за стабилност и растеж с до 1,5% от БВП до 2028 г., за да осигурят разходите, свързани с SAFE — ход, който ще облекчи напрежението върху бюджетите в столиците, вече затруднени от заемите от времето на пандемията и субсидиите за енергия.
И все пак, въпреки мащаба и символиката си, SAFE е по същество механизъм, насочен към търсенето: понеже програмата е структурирана като държавен дълг, тя трябва да приключи с новите си ангажименти до 2030 г. и не може да реинвестира възстановените средства. Освен това средствата ѝ отиват само към правителства, а не директно към фирми, което оставя доставчиците от втори и трети ред — компаниите, които реално произвеждат оборудването — зависими от предпазливи търговски банки за достъп до финансиране.
Европа вече знае какво следва от това: през 2023 г. рязко нарасналото търсене на муниции се сблъска със замразена кредитна среда и доведе до критичен недостиг в доставките. SAFE, въпреки предимствата си, не представлява индустриална стратегия.
Банката DSR би запълнила тази празнина.
OPINION: Europe’s defense awakening needs a second engine.https://t.co/SAr8pUZqcm
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) May 26, 2025
Подкрепена от нарастващ политически импулс както в Брюксел, така и в Лондон, подобна институция би следвала модела на многостранните банки за развитие — но с изключителен мандат в сферата на отбраната, сигурността и устойчивостта. Тя би се финансирала чрез вноски и поети ангажименти от своите акционери (суверенни държави) и би имала правото да емитира облигации с най-висок кредитен рейтинг (AAA). Събраните средства ще се използват за директно кредитиране на правителства и компании, както и за предоставяне на гаранции на търговски банки, които финансират доставчици, инфраструктура и износ.
Ключово предимство е, че тези активи могат да се водят по националните бюджети или да останат в баланса на банката — важно фискално улеснение за държави, стремящи се да увеличат отбранителните си разходи, без да надуват официалния си дефицит.
Освен това, тъй като многостранните банки обикновено използват капитала си с лостов ефект от два до три пъти, начална капитализация от 25 милиарда евро би могла да отключи 75 до 100 милиарда евро заемна мощ — и това е само началото. С по-широко участие и разширяване във времето, банката би могла да се разрасне значително, изграждайки онзи устойчив инвестиционен ресурс, който европейският отбранителен сектор не е имал десетилетия наред.
Вместо да си съперничат, SAFE и DSR Bank биха работили в тандем, като всяка подсилва другата с цел укрепване на европейската отбранително-индустриална база. SAFE би създал общо търсене и взаимно поемане на фискален риск, докато DSR Bank ще гарантира, че индустриалното предлагане може да отговори на темпото — особено по време на бъдещи икономически спадове, когато държавните поръчки може да намалеят, но отбранителната готовност трябва да остане висока.
Светът е похарчил 2,7 трилиона долара за отбрана през 2024 г.
С други думи, единият механизъм осигурява поръчките; другият — капацитета да бъдат изпълнени. А ако Европа иска да превърне този момент на спешност в трайна готовност, и двата са от съществено значение.
За да бъде реализиран този потенциал, политиците трябва да действат бързо. Съвместна декларация на юлската среща на върха на НАТО би могла официално да учреди DSR Bank като коалиция на желаещите, с първоначална вноска достатъчна, за да започне операциите на банката през 2026 г. — именно когато се очаква пик на разплащанията по SAFE.
Част от всеки договор по SAFE би могла да се задели за финансиране на доставчици с гаранция от DSR, обвързвайки кредитирането пряко с цикъла на поръчките и давайки на малките и средните предприятия увереността да увеличат капацитета си. Важно е също, че DSR Bank ще обхване не само ЕС, но и партньори като Великобритания, Канада, Япония и Австралия — либерални демокрации с напреднали отбранителни сектори и споделен интерес към архитектурата на сигурността в Европа.
SAFE вече доказа, че Европа може да действа единно и бързо. DSR Bank ще покаже, че може и да инвестира съвместно в дългосрочен план.
Без подобна институция ЕС рискува да подхрани инфлацията и да изчерпа фискалните си ресурси — точно когато стратегическото съперничество с авторитарни сили се задълбочава. Отбранителното възраждане на континента не може да работи само на един цилиндър. Време е да стартираме втория двигател.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Макрон отрече да е имал "семеен скандал" със съпругата си
Кремъл отговори на Тръмп: Емоционално претоварване
Г-жа Макрон удря френския президент (ВИДЕО)
