Л юбопитна статистика представи Националния статистически институт (НСИ). Според проучването 52.4% от жените и 47.6% от мъжете в България са променили поне веднъж населеното място, в което живеят. Основните причини за смяната на адреса се оказва встъпването в брак или съжителство, следвано от работа и по-добри условия за живот. По-високият жизнен стандарт е и основната причина, заради която българите напускат родината, сочи статистиката НСИ.
Данните показват съществени различия в зависимост от пола на хората, попаднали в изследването. Докато за 35.3% от жените встъпването в брак/съжителство е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.
В периода между две преброявания се наблюдава изменение на причината за преместване. Водеща вече е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едва на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%), сочат данните на НСИ.
Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последен път през периода 2011 - 2021 г. заради встъпване в брак (23.5%). При мъжете също е регистрирано такова намаление до 12.7%. Увеличава се миграцията с цел образование за този период.
"В последните десетилетия с промяната и утвърждаването на свободното придвижване на хората все повече се увеличават както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, така и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица", разкриват от НСИ.
Данните от изследването показват, че през последните десет години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са пребивавали 7.5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37.0% са били извън България за период от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата.
Данните показват, че водещата причина, поради която лицата, били в чужбина, са се завърнали в страната, е приключване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват семейните причини за завръщане - присъединяване към семейство/родители/близки (18.1%) и други семейни причини, вкл. грижи за близки (17.0%).
Потенциални вътрешни мигранти
НСИ представя статистика и на миграциното поведение на българите. Разделени са в четири групи:
- с вече взето решение за миграция;
- без решение за миграция - възнамеряват в близко бъдеще да се преселят, но още не са взели окончателно решение;
- със слабо изразено решение за миграция - колебаят се дали да се изселят и още не са взели окончателно решение;
- без желание за миграция.
Данните от изследването показват, че с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Със слабо изразено желание са 8.5%, а без желание за миграция - 86.2% от лицата в съответната възрастова група.
Тук са незначителни различията в намеренията за миграция вътре в страната по пол.
През 2021 г. най-висок е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). С нарастването на възрастта делът на тази група потенциални мигранти намалява.
Подобни са данните и по отношение на втората група лица, които възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със слабо изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14.0%), който с нарастване на възрастта намалява до 2.5%.
Оказва се, че при анализ на данните, най-често желание за миграция в страната заявяват хората, самоопределили се в турска етническа група, цели 88.1%.
Данните показват още, че нискообразованите хора по-рядко имат желание да се местят. Сред българите с начално и по-ниско образование 92.5% нямат желание за миграция, докато сред тези с висше образование делът е с 10.4 процентни пункта по-малък.
Повече от две трети от хората, които вече са взели своето решение за преселване в друго населено място в страната ще реализират своите намерения до две години. През следващите три-четири години възнамеряват да мигрират 16.2%, 7.2% - в по-далечно бъдеще, а 9.0% още не са решили точно кога, става още ясно от публикуваните данни на НСИ.
Основните причини за намеренията за миграция вътре в страната на лицата с вече взето решение са работа (27.2%) и по-добри условия на живот (24.1%). Осигуряване на по-високи доходи е посочено от 14.7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13.1%.
Потенциални емигранти в чужбина
НСИ представя и проучване за нагласите на българите да напуснат страната. Според данните от проведеното изследване през 2021 г. за 11.9% от хората на възраст 15 - 74 години е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина.
През 2011 г. се увеличава делът на потенциалните преселници както сред мъжете (от 7.7% на 12.9%), така и сред жените (от 6.2% на 10.9%).
Потенциални трудови мигранти са 3.3% от лицата, като преобладават мъжете (3.8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола. Много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но не повече от една година, се отнася за 4.7% от населението на възраст 15 - 74 навършени години.
През 2021 г. се увеличава делът на българите, които биха заминали в чужбина като туристи. За мъжете увеличението е от 15.1% през 2011 г. до 20.2% от текущото изследване, а за жените - от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на непътуващите хора - от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до 58.1% за мъжете и 61.6% за жените през 2021 година.
Готовност да пътуват в чужбина са заявили младите българи. Почти сходен е този дял за хората във възрастовите групи 15 - 19 години и 30 - 39 години. С нарастването на възрастта се увеличава групата на тези, които може и да имат някакви намерения за пътуване в чужбина, но според тях има малка или няма вероятност те да се осъществят през следващите няколко години, като за възраст 70 - 74 години относителният дял е 81.0%.
Потенциалните преселници са най-много във възрастовата група 20 - 29 години (23.4%), следвани от хората на възраст 15 - 19 години (21.3%). Немалък е и делът им сред българите на възраст 30 - 39 години (17.3%). Делът на трудовите мигранти също намалява с нарастването на възрастта от 8.3% сред най-младите до 0.9% сред лицата на възраст 70 - 74 години.
Най-голям е делът на туристите във възрастовата група 40 - 49 години - 24.0%, а най-малък - сред лицата на възраст 15 - 19 години и 70 - 74 години.
Нагласата за пътуване в чужбина е свързана и със степента на образование на българите, става ясно от изнесените данни.
За високообразованите е значително по-вероятно през следващите няколко години да пътуват като туристи - 33.6% сред лицата с висше образование и 17.4% от тези със средно. По-голям е и делът им като потенциални преселници в сравнение с нискообразованите лица на възраст 15 - 74 години. Относителният дял на трудовите емигранти е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4.5%), а на краткосрочните - сред лицата с основно образование (5.9%), категорични са от НСИ.
Оказва се, че водещата причина за това българите да заминават в чужбина е икономическият фактор. Повече от половината от тях (57.5%) отговарят, че основната причина за заминаването им е да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт. Да получавам по-високи доходи (да спестя пари) е причината за 21.9% от лицата, а за 4.7% - да се реализират професионално. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са 3.2% от потенциалните преселници на възраст 15 - 74 години в страната.
