Експерт за митовете и реалността в "Марица Изток"

М ного се изписа и изговори за централите в Маришкия басейн през последните няколко месеца. Почти всекидневно някой ми задава въпрос по темата, така че ще се опитам да адресирам най-честите, пише Боян Рашев във Фейсбук.

Ето неговия коментар:

1. Да, лигнитите в Маришкия басейн се нареждат сред най-мръсните горива на планетата. Съдържат твърде малко полезна енергия на тон, но имат ужасно много пепел, вода и сяра. Всъщност, те са повече тиня или разлагаща се биомаса, отколкото въглища. Неслучайно, английската дума coal е неприложима за тях – водят се lignite. Само 28% от топлинната им енергия се превръща в ток с много висок въглероден интензитет, над 1.2 тона СО2/МВтч (3-4 пъти повече от газови централи), което ги прави изключително уязвими откъм климатичните политики. Огромни територии са буквално унищожени заради добива им и отпадъците от ТЕЦ-овете.

2. Не, ако решението дали да се ползват, е трябвало да се вземе в пазарни условия или днес, добивът им вероятно никога не би започнал. Никой няма да тръгне да гори мръсна, течна кал с примеси от гориво, ако трябва да го прави без замърсяване или има алтернативни източници на енергия (например газ). Обаче през 60-те години България не е имала нито алтернативни източници на енергия, нито екологията е имала особено значение. Така че са започнали и на всичкото отгоре са успели. А това само по себе си е невероятен технологичен подвиг, зад който стоят страшно много усилия и труд.

Бизнес организациите с писмо до Борисов за „ТЕЦ Марица Изток 2“

3. Обаче, днес България все още не разполага с друг собствен и надежден източник на енергия, който да е със сравним мащаб – Маришкият басейн захранва страната ни с ток вече повече от половин век, а може да го прави и още толкова. Съответно, цялата ни електроенергийна система е изградена около него – той е сърцето и моторът й. Трите големи централи имат общо 14 блока и 3200 МВ мощност и работят както като базови, така и като регулиращи и пикови мощности. Без АЕЦ Козлодуй и големите ВЕЦ също не можем. Всичко друго е само допълнение, което помага (или пречи!), но не е критично важно.

4. Да, Маришкият басейн е икономическият мотор на област Стара Загора, която пък се радва на най-големия ръст на БВП на човек в България след 2007 г. Средните заплати в общините Раднево и Гълъбово са доста над тези в София. Около 12 000 души са заети пряко в мините и ТЕЦ-овете, а общо около 92 000 са свързани с комплекса.

5. Не, тези хора няма да останат дълго без работа, ако се затвори един ТЕЦ или се съкратят 1/3 от заетите в мините например. Но със сигурност няма как да намерят работа със сравнимо заплащане и стандартът на живот в целия регион ще спадне.

6. Да, Маришкият басейн все още е значим източник на замърсяване със серни оксиди и винаги ще бъде такъв заради естеството на лигнита. Но общите емисии на България, благодарение основно на огромните инвестиции в сероочистки в големите ТЕЦ, са спаднали от 2 314 000 т. през 1985 г. до 103 000 т. през 2017 г. Това е 23 пъти намаление, тоест, нека не драматизираме!

7. Не проблемът не е напълно решен – днес все още има епизодични замърсявания със серни оксиди в Гълъбово, Перник, Димитровград, Бобо дол – все познати места с ТЕЦ-ове, свързани с един собственик. Ако в България имаше реално прилагане на закона, повечето отдавна трябваше да са затворени. Единственият въпрос е: Защо още не са?

8. Не, АЕЦ Белене не е реалистична алтернатива на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Тя не може да изпълнява техните роли в електроенергийната система. Един 1000 МВ блок е равен на 5 х 200 МВ само в математиката, но не и в реалната енергетика, където множество малки и гъвкави блокове са нужни за регулиране на системата.

9. Да, българското правителство трябва да направи всичко възможно да подсигури бъдещето на трите големи ТЕЦ в Маришкия басейн поне до 2030 г. като използва дерогации за емисиите на серни и азотни оксиди и механизми за плащане на капацитет. През 21 в. в тях са инвестирани много милиарди лева за технологично обновление и постигане на нива на сероочистване от 96-98%. Икономическа лудост е това да не бъде използвано до пълно възвръщане на инвестициите.

10. Не, българското правителство не може да остане глухо за стремежа на Европа да спре използването на най-мръсните горива – а лигнитът е безспорен „лидер“ сред тях, затова просто няма бъдеще в ЕС. България трябва да излезе с ясен план-график за постепенно ограничаване на добива на лигнити след 2030 г. като не трябва да бъдат изключвани никакви потенциални заместващи горива – газ, биомаса, отпадъци, геотермална енергия и даже малки модулни ядрени реактори са възможни алтернативи, които трябва да бъдат внимателно анализирани.

Борисов постави пред шефа на ЕК въпроса за цената на прехода към зелена икономика

Накратко, добивът на лигнит и трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн са гарант на енергийната сигурност и независимост на страната ни. Значението на комплекса е и международно, защото при наличните мощности на Балканите никой друг не може да произвежда достатъчно количество надеждно електричество през студените зимни периоди, както за пореден път стана очевидно преди 2 години. Запазването им в краткосрочен план е въпрос на национална сигурност. Точно толкова важно е и подсигуряването на ниско-въглеродно бъдеще за целия комплекс отвъд 2030 г.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.