Е вропейската комисия съобщи днес за седем наказателни процедури срещу България. Комисията очаква отговорите на българските власти в срок от два месеца.
По една от процедурите Комисията призовава България да въведе правилно правилата на ЕС за отваряне на пазара и управление на железопътната инфраструктура. Европейските правила за създаване на единно европейско железопътно пространство предвиждат отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници и управлението на железопътната инфраструктура. Предвижда се дружествата да извършват всички видове железопътни услуги навсякъде в ЕС. През ноември 2021 г. ЕК започна процедурата по повод независимостта и безпристрастността на управителя на инфраструктурата, както и с допълнителните функции на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство все още не е напълно съобразено с изискванията на правото на ЕС, Комисията реши да представи мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да съобщи за предприетите мерки, а след това случаят може да бъде отнесен до Съда на ЕС.
Европейската комисия внася два иска срещу България в Съда на ЕС
Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Полша пред Съда на Европейския съюз поради липсата на транспониране в националното им законодателство на Директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване. ЕУЕПТ е система за пътно таксуване, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки. Директивата има две цели: да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси. Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в целия ЕС и да навредят на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика. Крайният срок за транспониране на тази директива беше 19 октомври 2021 г. Комисията започна производство за нарушение срещу тези държави членки през ноември 2021 г. и реши да изпрати мотивирани становища през май 2022 г. Тъй като България продължава да нарушава задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да сезира Съда с предложение за налагане на финансови санкции.
ЕК призовава също България да спазва правилата за определяне на единен формат за разрешения за пребиваване за граждани на страни извън ЕС. Пояснява се, че нашата страна не е въвела новата версия на единния формат до крайния срок от 10 юли 2020 година. Това може да доведе до увеличаване на случаите на фалшифициране на документите, пояснява Комисията. България разполага с два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки, а при липса на задоволителен отговор ЕК може да отнесе случая до Съда на ЕС.
ЕК започва наказателни процедури срещу България
Комисията изразява очакване България и още девет страни от ЕС да въведат правилно всички правила за сезонните работници. Правилата предвиждат осигуряването на достойни условия на труд и живот, равни права и достатъчна защита от експлоатация на чуждестранните работници, както и намаляване на незаконната миграция. С откриването на тази наказателна процедура ЕК дава срок от два месеца за отговор.
От България и още четири държави от ЕС се очаква също така да въведат изцяло правилата за вътрешния пазар на електроенергия. Нашата страна е призована също така да посочи по достатъчно ясен и точен начин всички разпоредби в националното законодателство за въвеждане на европейските правила в тази област. Крайният срок за законодателните промени е изтекъл на 31 декември 2020 г., а през февруари 2021 г. са били открити наказателните процедури. Отново е поставен двумесечен срок за изпълнение на задълженията и е отправено предупреждение, че в противен случай въпросът ще бъде отнесен до Европейския съд.
ЕК съди България за липса на законодателството, свързано с ВЕИ
В областта на корабоплаването ЕК призовава България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени планове. Европейските правила определят общ подход за държавите в ЕС за планиране на техните морски зони. Крайбрежните държави от ЕС се очакваше да изготвят морски пространствени планове не по-късно от 31 март 2021 г. и да представят копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен срок за действие и е отправено предупреждение, че въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.
Комисията настоятелно призовава също така България да съобщи мерките за прилагане на правилата за пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. Тези правила предвиждат подходяща инфраструктура на пристанищата за събиране на корабните отпадъци. Държавите имаха срок до 28 юни 2021 г. да въведат новите правила в националното законодателство. През ноември 2020 г. комисията предприе наказателната процедура срещу нашата страна. България разполага с два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки, като в противен случай ЕК може да отнесе случая до Съда на ЕС, се посочва в съобщението.
Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България във връзка с неизпълнението на задълженията ѝ по Директива относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Комисията счита, че българското законодателство не е в съответствие с правилата, по-специално тъй като то не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата. Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин. През юли 2020 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, а през септември 2021 г. издаде мотивирано становище, с което прикани България да предприеме необходимите стъпки, за да се съобрази със законодателството на Съюза. След оценка на отговора на България на мотивираното становище Комисията стигна до заключението, че установените нарушенията не са отстранени.
Европейската комисия също реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за това, че не е транспонирала в националното си законодателство правилата на ЕС за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства. Крайният срок за транспониране на директивата беше 2 август 2021 г. Липсата на транспониране рискува да застраши постигането от страна на България на целите за обществените поръчки за периода 2021—2025 г. На 30 септември 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати мотивирано становище. Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията реши да отнесе случая до Съда с искане за налагане на финансови санкции.
криза, която тихо расте" />
