А социацията на банките в България (АББ) се обяви против предложението за допълнително облагане на банковия сектор със свръхданък върху печалбите.
В позиция, публикувана на 1 октомври, организацията заявява, че не приема аргумента за наличие на „извънредна печалба“ и предупреждава, че мярката може да ограничи способността на банките да финансират икономиката. Според АББ предложението поставя под въпрос и принципите на равнопоставеност и правна сигурност.
Сблъсък между финансовия министър и БНБ за свръхпечалбите на банките
- Защо банките са против
От АББ посочват, че допълнителното облагане би намалило ресурсите, с които банките разполагат за кредитиране и инвестиции.
Аргументът на банковата асоциация е, че евентуалното намаляване на капитала на банките може да ограничи възможностите им да отпускат кредити, което от своя страна би могло да се отрази на условията за бизнеса и домакинствата.
Подобни опасения са били изразявани и от управителя на Българската народна банка Димитър Радев при предишно обсъждане на мярката. Според него свръхоблагането може да доведе до оскъпяване и ограничаване на кредита и да създаде рискове за икономическата активност и финансовата стабилност.
- АББ: Няма достатъчно основание за „свръхпечалба“
Според банковата асоциация увеличението на печалбите на сектора не трябва автоматично да се определя като извънредна или еднократна печалба, която да бъде обложена с допълнителен данък.
В предходното си становище по темата АББ посочва, че промяната в лихвения цикъл от 2022 г. е оказала влияние върху резултатите на банките, но този ефект е временен. От организацията са прогнозирали постепенно понижаване на показателите за рентабилност.
В същото становище АББ посочва и че допълнителният данък би довел до по-висока ефективна данъчна тежест за банките и би поставил сектора в различна позиция спрямо останалите икономически отрасли.
- Какво означава това за кредитите
Един от основните аргументи на АББ е свързан с ролята на банките във финансирането на икономиката.
Според асоциацията ограничаването на капитала може да намали възможностите на банките да отпускат нови кредити. Това би могло да се отрази на инвестициите и икономическата активност.
БНБ също е посочвала кредита като важен фактор за икономическата активност и е предупреждавала, че допълнителното облагане може да доведе до неговото оскъпяване и ограничаване.
Людмила Петкова: Данъкът върху свръхпечалбите ще донесе над 1,5 млрд. евро в бюджета
- АББ оспорва и правната рамка
В позицията си банковата асоциация заявява, че предложението не съответства на принципите на равнопоставеност и правна сигурност и според организацията не е съобразено с националното и европейското право.
АББ подчертава, че предвидимостта на данъчната среда е важна за решенията на инвеститорите и за способността на банките да привличат капитал.
В предишните си позиции организацията е посочвала и че подобно облагане се прилага само в ограничен брой държави от ЕС, като според нея условията на тези пазари не са пряко съпоставими с българските.
- Банковият сектор остава ключов за икономиката
По данни на АББ банковата система продължава да поддържа значителен обем активи и кредити. В края на 2024 г. активите на банковата система са били 191,6 млрд. лева, а нетната печалба на сектора е достигнала 3,695 млрд. лева.
Към 2025 г. банковият надзор в еврозоната отчита като цяло устойчиви капиталови и ликвидни позиции на поднадзорните банки. България е част от еврозоната от 1 януари 2026 г., което означава, че българските банки вече са в рамките на Единния надзорен механизъм.
Предложението за допълнително облагане на банковия сектор остава част от по-широкия спор около мерките за приходите в бюджета. АББ настоява то да не бъде въвеждано, докато според асоциацията рисковете за кредитирането, инвестициите и финансовата стабилност не бъдат отчетени.
Добави ни в предпочитани източници в Google
