А социацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) определя като преобладаващо положителен предложения от Министерството на финансите пакет от промени в данъчното и счетоводното законодателство, но изразява сериозни резерви към отделни мерки, които според организацията създават рискове за данъчната неутралност, предвидимостта на стопанската среда, равнопоставеността между предприятията и инвестиционната активност.
„Стабилната, предвидима и конкурентна данъчна система е капитал за българската икономика и не следва да бъде подлагана на риск чрез краткосрочни решения за покриване на текущи бюджетни дефицити“, посочват от АИКБ в становището си до министъра на финансите Гълъб Донев.
От работодателската организация подчертават, че конкурентоспособната данъчна среда е едно от основните сравнителни предимства на българската икономика. Според АИКБ данъчната система трябва да бъде „проста, предвидима и устойчива“, с ниски ставки и широка данъчна основа, като увеличаването на бюджетните приходи трябва да се търси основно чрез икономически растеж, разширяване на данъчната база, ограничаване на недекларираната икономическа дейност и подобряване на събираемостта.
Бизнесът предлага друг данък за ваучерите и оспорва свръхпечалбата
Сред предложенията, които АИКБ подкрепя, са увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 на 75 000 евро, по-високият праг за данъчни амортизируеми активи – от 700 лв. на 1000 евро, както и удължаването от пет на 10 години на срока за пренасяне на данъчни загуби.
По отношение на данъчните загуби обаче организацията има резерви към предложеното ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Според АИКБ това може да доведе до ситуация, при която предприятие с неприспадната данъчна загуба да плаща корпоративен данък, преди да е възстановило предходните си загуби.
АИКБ предлага през първите пет години от срока натрупаната данъчна загуба да може да се приспада до 100% от положителния финансов резултат, а ограничението до 70% да се прилага през следващите пет години.
Най-съществени са резервите на организацията към предложения данък върху т.нар. „свръхпечалба“. АИКБ не подкрепя мярката в представения вид и настоява текстовете да бъдат основно преработени след пълна икономическа и секторна оценка на въздействието.
Според организацията високата абсолютна печалба сама по себе си не доказва наличие на извънреден доход. При оценката трябва да се отчитат и показатели като марж на печалбата, възвръщаемост на капитала, размерът на активите, направените инвестиции и поетият риск.
АИКБ поставя под въпрос и предложената граница от 20% над средната печалба от предходните години, над която да се определя „свръхпечалба“. Според организацията не е представена убедителна икономическа обосновка защо именно този процент трябва да бъде границата между нормална и извънредна доходност.
От АИКБ предупреждават, че настоящата формула може да засегне именно предприятия, които са инвестирали и са разширили дейността си.
„Подобен механизъм за извънредно облагане създава погрешен икономически стимул и вместо да насърчава инвестициите, данъчната система може да санкционира успешно реализираната инвестиция“, посочват от организацията.
АИКБ предупреждава и за ефекта върху инвеститорите от въвеждането на еднократен секторен данък за 2027 г. Според организацията това „представлява силно негативен сигнал към инвеститорите“, тъй като може да създаде риск практиката на временно секторно облагане да бъде повторена или разширена при бъдещи фискални затруднения.
Явор Гечев защити данъчните промени за 2027 г.: Няма как да балансираме системата без мерки
Резерви са изразени и към предложения режим за облагане на ваучерите за храна. АИКБ отчита положително увеличаването на максималната месечна стойност до 200 евро, но посочва, че предложеният 7-процентен данък ще обхване и частта, която досега е била необлагаема. Според организацията това може да намали стимулите за работодателите да използват този инструмент.
АИКБ предлага 7-процентният данък да се прилага само върху увеличението над досегашния необлагаем размер. Като алтернатива организацията предлага, ако облагането обхване цялата стойност на ваучера, ставката да бъде 3,5%.
Работодателската организация има бележки и към задължителното електронно фактуриране от 2028 г. АИКБ го подкрепя принципно, но настоява платформата да бъде напълно изградена, публично достъпна за тестване и технически проверена преди задължителното въвеждане. Организацията настоява също електронното фактуриране да замени, а не да дублира съществуващи административни задължения.
По отношение на акциза върху автомобили с мощност 250 kW и повече АИКБ счита, че предложението трябва да бъде прецизирано. Организацията предупреждава, че без изрично изключение за електромобилите те могат да попаднат в режима единствено заради високата мощност на електрическото задвижване.
АИКБ подкрепя и част от промените в Закона за местните данъци и такси, включително актуализирането на данъчните оценки на недвижимите имоти, но настоява принципът „замърсителят плаща“ да влезе в сила от 1 януари 2027 г. Според организацията размерът на такса битови отпадъци трябва да бъде обвързан с действително генерираното количество отпадъци, а не със стойността на имота.
В заключение АИКБ определя пакета като преобладаващо положителен заради редица структурни и административни промени, но посочва, че няколко предложения пораждат „съществени икономически и регулаторни рискове“ и следва да бъдат преразгледани
