Е вропейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да затегне паричната политика, като повиши основните си лихвени проценти с 25 базисни пункта. Така лихвата по депозитното улеснение достига 2,50%, основната лихва за рефинансиране се увеличава до 2,75%, а тази за кредитните улеснения - до 3,00%.
Решението идва на фона на засилен натиск върху цените в еврозоната и повишена геополитическа нестабилност. Инфлацията в еврозоната е надхвърлила 3%, като сред факторите за това са по-високите цени на енергията и покачването на цените на услугите.
Геополитическото напрежение в Близкия изток продължава да създава рискове за международните вериги на доставки и цените на суровините, включително на петрола. В същото време повишаването на доходността по глобалните държавни облигации затяга финансовите условия и показва, че пазарите очакват трайно по-високи разходи за заемане на финансов ресурс.
България остава сред страните с най-висока инфлация в ЕС
Решението на ЕЦБ се очаква постепенно да се отрази и на домакинствата и бизнеса. По-високите лихви могат да доведат до поскъпване на новите ипотечни и потребителски кредити, както и до увеличаване на разходите за финансиране на компаниите.
След заседанието президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че централната банка на еврозоната ще продължи да се ръководи от текущите икономически данни. По думите ѝ решенията ще се вземат заседание по заседание, без предварително поемане на ангажимент за следващите действия.
Заради тези думи на Лагард еврото поевтинява с 0.30%, до 1,1602 долара, въпреки повишаването на лихвените нива от ЕЦБ.
Как ще се отрази това на България
След като България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., решенията на ЕЦБ вече имат пряко значение за българската икономика. Българската народна банка е част от Евросистемата, а нейният управител участва в процеса по вземане на решенията за паричната политика.
Повишението на основните лихви с 25 базисни пункта може постепенно да се усети и от домакинствата и бизнеса у нас. Един от първите ефекти е възможното поскъпване на кредитирането. Лихвите по новите ипотечни и потребителски заеми могат да започнат да се повишават, макар че преносът няма да бъде незабавен. Високата ликвидност на българската банкова система може да забави реакцията на банките, но при по-трайно затягане на паричната политика натискът върху цената на кредитите ще се увеличи. За бизнеса това означава по-скъп ресурс за инвестиции, разширяване на дейността и оборотно финансиране.
Промяната може да засегне и спестяванията. При по-високи лихви банките получават по-голям стимул да привличат депозити, което може постепенно да доведе до повишаване на доходността по срочните влогове. Доколко и с каква скорост ще се случи това обаче зависи от конкуренцията между отделните банки и от наличната ликвидност в системата.
По-високите лихви имат за цел и да ограничат инфлационния натиск. По-скъпото кредитиране обикновено води до по-слабо потребление и по-малко инвестиции, което може да намали натиска върху цените. Ефектът върху инфлацията обаче не е непосредствен и зависи и от други фактори, като цените на енергията, суровините, заплатите и външното търсене.
Икономисти очакват ЕЦБ да вдигне лихвите през септември
От значение е и отражението върху държавните финанси. По-високите лихви в еврозоната ще повишат търсената от инвеститорите доходност за българските държавни облигации, което означава по-скъпо финансиране при бъдещо емитиране на нов дълг. Това постепенно може да увеличи разходите за лихви в държавния бюджет, особено ако по-високите лихви се задържат продължително.
Повишението на лихвите може да се отрази и на пазара на имоти. По-скъпото ипотечно кредитиране намалява достъпността на заемите и може да охлади търсенето на жилища. Това не означава автоматично спад на цените, тъй като върху пазара влияят и фактори като доходите, предлагането на жилища, строителната активност и търсенето от страна на купувачите.
В по-широк план затягането на паричната политика може да забави икономическата активност в България. Домакинствата могат да ограничат разходите си, а компаниите - инвестициите си, ако финансирането стане по-скъпо. От друга страна, по-високата доходност по спестяванията може да насърчи част от домакинствата да спестяват повече.
Важно е обаче да се има предвид, че 25 базисни пункта не означават автоматично увеличение със същия размер на всички лихви в България. Реакцията на банките ще зависи от структурата на техните портфейли, ликвидността, конкуренцията и начина, по който са определени конкретните лихви по кредитите и депозитите.
