Н АСА вероятно вече разполага с доказателства за съществуването на древен живот на Марс, но извличането на тези революционни данни от милиони километри разстояние се оказва съвсем друг проблем.
Космическата агенция обяви с гордост откритието на марсохода „Пърсивиърънс“, направено в древно сухо речно корито в кратера Йезеро. Взетата проба от скалата, наречена „Чеява Фолс“ (Cheyava Falls), се определя като най-обещаващото доказателство за съществувал някога микробиологичен живот на Червената планета.
„Това откритие ни доближава най-близо от всякога до разкриването на живот на Марс“, заявяват от ръководството на агенцията.
Въпреки амбициите за изпращане на астронавти и прибиране на пробите, мащабната съвместна мисия на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA) за връщане на марсианските скали (Mars Sample Return - MSR) беше забавена за неопределено време след сериозни съкращения във федералния бюджет на САЩ. В момента проектът е със статут на „бъдеща мисия“ без конкретно определени дати.
🔴 LIFE ON MARS? WE MAY BE GETTING CLOSER TO AN ANSWER.
— Physics-astronomy (@Physicsastronmy) September 10, 2026
Perseverance has found complex organic carbon locked inside ancient Martian river rocks—and scientists aren't ruling out biology. 👀 pic.twitter.com/4LyAMrHyeS
Скалата, която променя всичко
Д-р Линдзи Хейс, старши учен от програмата за изследване на Марс към НАСА, разкрива подробности за скалата „Чеява Фолс“. Скалните разкрития се намират на ръба на канала Неретва Валис — река, която е текла с вода преди повече от 3,5 милиарда години.
„В тази скала открихме комбинация от текстури, химически и минерални характеристики, както и органични Signatures (знаци). Всички тези белези, взети заедно, изглеждат така, сякаш са били причинени от някакъв тип микробиална система, извършвала химическа реакция, за да се храни“, обяснява д-р Хейс.
Казано на обикновен език, доказателствата показват, че „нещо е живяло и се е хранило там“. Скалите съдържат високи нива на органичен въглерод, сяра, окислено желязо и фосфор.
Анализирането на тези проби в земни лаборатории би могло да даде окончателен отговор дали на Марс е имало живот. Дори и без категорично потвърждение, скалите биха дали възможност за прецизно датиране на геоложката история на планетата и за изследване на марсианския прах - ключов фактор за безопасността на бъдещите човешки мисии.
NEW: A rock sample collected by NASA’s Perseverance Mars rover may contain evidence of ancient microbial life, preserved for billions of years on the Red Planet, the space agency says. https://t.co/CPsPVf2neO
— NBC News (@NBCNews) September 10, 2025
Финансовият препъникамък и геополитическата надпревара
Основната причина за забавянето на мисията са огромните разходи. Независими оценки показват, че донасянето на пробите на Земята би струвало над 11 милиарда долара, а пробите няма да пристигнат преди 2040 г. До момента НАСА е похарчила 2,5 милиарда долара за проекта, преди той да бъде замразен.
„Никой никога не е изстрелвал ракета от повърхността на друга планета. Това е най-голямото техническо препятствие“, обяснява Крис Импи, професор по астрономия в Университета в Аризона. За да се намалят разходите, учените предлагат да се намали обемът на връщания товар или да се потърси партньорство с частни компании като SpaceX или Blue Origin.
Докато САЩ преосмислят стратегията си, Китай обяви амбициозни планове да проведе първата в света мисия за донасяне на проби от Марс. Китайският апарат „Тянвън-3“ се очаква да излети през 2028 г. и да достави на Земята около 500 грама марсиански материал още през 2031 г.
„Знанието е безценно. Неосъществяването на тази мисия просто показва какви са нашите приоритети в момента“, коментира Дерик Питс, главен астроном във Франклиновия институт във Филаделфия, изразявайки надежда, че пробите все пак ще стигнат до Земята - най-оптимистично около 2036 година.
