Е вропейската комисия (ЕК) твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на блицконтрола в парламента.
Той посочи, че вчера мисия на ЕК е провела срещи с представители на няколко министерства, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси.
След вчерашната среща стана ясно, че ЕК твърдо ще върви по процедурата за обявяване на свръхдефицит, каза Донев. По думите му до процедурата се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г., като разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия са се разминали частично. Това разминаване дойде от факта, че служебното правителство не подаде до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и Комисията разполагаше само с данни за 2025 г., обясни министърът.
Той уточни, че предстои докладът да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната стъпка ще бъде решение на Съвета на ЕС дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Според Донев, ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита.
Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, каза той. Министърът добави, че ще се изисква ограничаване на разходите и анализ на структурата на бюджетните разходи.
Структурата на разходната част на нашия бюджет не е много добра. Около 76 на сто са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи, посочи Донев.
По думите му правителството ще трябва да предложи мерки, които да бъдат съчетани с препоръките на Европейската комисия.
ЕК официално препоръча процедура срещу България за прекомерен дефицит
Мерките за ограничаване на бюджетния дефицит трябва да имат дългосрочен характер, заяви още Донев.
Мерките трябва да бъдат във всички посоки. Няма как да минем с еднократни мерки, които да окажат ефект през 2026 г., а след това отново да търсим подобни решения, каза Донев. По думите му Европейската комисия няма да приеме мерки с временен ефект, а ще настоява за такива, които действат в дългосрочна перспектива.
Той коментира, че част от мерките, заложени в бюджетите за 2023, 2024 и 2025 г., са били с еднократен характер.
Трябва да имаме дългосрочни мерки, които да оказват влияние няколко години напред. Такива мерки нито едно от предходните правителства не предприе и заради това се получи тази ситуация с този свръхдефицит, отбеляза той.
Финансовият министър отново потвърди, че амбицията на правителството е проектът за държавен бюджет за тази година да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на юни.
ЕК ще публикува доклада си за свръхдефицита на България
Вицепремиерът каза, че стремежът на правителството е да бъде постигнат възможно най-ниският дефицит с мерките, които ще бъдат предложени.
По думите му до края на годината остават 6 месеца, а за този период каквито и мерки да се предложат, “чудеса по консолидацията на държавните разходи няма как да се постигнат".
Стремежът ни ще бъде дефицитът да е около 3 на сто, а колко над това сметките ще покажат, каза той.
Относно новите инфраструктурни проекти Донев обясни, че те не винаги трябва да бъдат с национално финансиране. Има достатъчно източници с европейско финансиране, отбеляза той.
Това, че държавата в момента се намира в рекорден дефицит, не означава, че тя трябва да спре всички проекти. Това е най-лошото нещо, което може да направи и това е най-лошият сигнал към бизнеса и към тези, които имат инвестиционен интерес към България. Състоянието на свръхдефицит може да бъде подобрено и с повече преки чуждестранни инвестиции, нещо, което преди години беше позамряло, но сега виждаме, че има интерес от инвеститорите към България и това е един от източниците, които водят до подобрение на фискалното състояние на страната, каза вицепремиерът.
