Е вропейската комисия (ЕК) твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по време на блицконтрола в парламента.
Той посочи, че вчера мисия на ЕК е провела срещи с представители на няколко министерства, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси.
След вчерашната среща стана ясно, че ЕК твърдо ще върви по процедурата за обявяване на свръхдефицит, каза Донев. По думите му до процедурата се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г., като разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия са се разминали частично. Това разминаване дойде от факта, че служебното правителство не подаде до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и Комисията разполагаше само с данни за 2025 г., обясни министърът.
ЕК ще публикува доклада си за свръхдефицита на България
Той уточни, че предстои докладът да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната стъпка ще бъде решение на Съвета на ЕС дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Според Донев, ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита.
ЕК официално препоръча процедура срещу България за прекомерен дефицит
Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, каза той. Министърът добави, че ще се изисква ограничаване на разходите и анализ на структурата на бюджетните разходи.
Структурата на разходната част на нашия бюджет не е много добра. Около 76 на сто са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи, посочи Донев.
По думите му правителството ще трябва да предложи мерки, които да бъдат съчетани с препоръките на Европейската комисия.
Мерките за ограничаване на бюджетния дефицит трябва да имат дългосрочен характер, заяви още Донев.
Мерките трябва да бъдат във всички посоки. Няма как да минем с еднократни мерки, които да окажат ефект през 2026 г., а след това отново да търсим подобни решения, каза Донев. По думите му Европейската комисия няма да приеме мерки с временен ефект, а ще настоява за такива, които действат в дългосрочна перспектива.
Той коментира, че част от мерките, заложени в бюджетите за 2023, 2024 и 2025 г., са били с еднократен характер.
Трябва да имаме дългосрочни мерки, които да оказват влияние няколко години напред. Такива мерки нито едно от предходните правителства не предприе и заради това се получи тази ситуация с този свръхдефицит, отбеляза той.
Финансовият министър отново потвърди, че амбицията на правителството е проектът за държавен бюджет за тази година да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на юни.
