К омисията по бюджет и финанси обсъжда на извънредно заседание параметрите на бюджета за 2026 г.
Проектът, внесен от Министерския съвет на 1 юли, вече получи подкрепа на първо четене в пленарната зала. Между двете гласувания депутатите внесоха 69 предложения за промени в план-сметката.
Според разчетите в бюджета приходите, помощите и даренията по държавния бюджет възлизат на 28,46 млрд. евро, а разходите са планирани в размер на 17,6 млрд. евро.
Нетните трансфери са 16,89 млрд. евро, като вноската на България в бюджета на Европейския съюз е предвидена да достигне 1,28 млрд. евро. Заложен е дефицит по държавния бюджет от 7,32 млрд. евро.
В заседанието участват вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, както и представители на работодателските и синдикалните организации.
Още в началото на дебатите председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова представи предложение за увеличение с 60% на месечните помощи за деца, които не са актуализирани от 2022 г.
- Нова макроикономическа рамка
Лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) и народен представител от ПГ на ПП Асен Василев постави въпроса за необходимостта от нова макроикономическа рамка. Според него военният конфликт в Иран ще окаже влияние върху инфлацията, което следва да бъде отчетено при актуализирането на прогнозите.
Критики към бюджетната политика на правителството отправи и Мартин Димитров от „Демократична България“. По думите му приходите са подценени, а разходите прекомерно завишени. Той заяви, че предложенията на ПГ на ДБ са насочени към ограничаване на разходите и намаляване на бюджетния дефицит.
Значителна част от дискусията премина по текстовете в „Преходните и заключителните разпоредби“, свързани със закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на функциите ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
- Предложенията на ДПС
Айтен Сабри от „Движение за права и свободи“ (ДПС) възрази срещу предложението на „Прогресивна България“.
Между първо и второ четене на бюджета за 2026 г. политики, които „Движение за права и свободи - ДПС“ е предложило, не са отразени, коментира пред журналисти депутатът от движението Айтен Сабри, докато парламентарната Комисия по бюджет и финанси обсъжда бюджета на второ четене.
Сабри уточни, че ДПС е направило 16 предложения между първо и второ четене.
По думите ѝ управляващото мнозинство не е подкрепило предложението на парламентарната група да не се закрива Комисията по досиетата, което е разочароващо за движението. „Ние считаме, че виновните за Възродителния процес трябва да бъдат открити и да бъдат наказани“, каза тя.
Сабри допълни, че ДПС има предложение за закупуване на първо жилище за младите семейства, както и за подкрепа на семействата с деца с увреждания.
„Една от предложенията ни е за запазване на автоматичния механизъм за преизчисляване на възнагражденията в сектора МВР, НСО, отбрана, защото служителите в МВР сектора гарантират всеки ден сигурността на гражданите и обществения ред, тези хора са постоянно на терен, те заслужават уважение“, посочи още тя и добави, че 30 години заетите в сектора са чакали да получат възнаграждение, което заслужават.
- Закриването на Комисията по досиетата
Подкрепа за закриването на Комисията по досиетата изрази депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев.
Мартин Димитров от ДБ обясни, че Комисията по досиетата прави постоянни текущи проверки и подчерта, че това е първият случай в историята, в който тази проверка се забавя. Той посочи, че преди Комисията по досиетата да е проверила правителството, правителството казва „ние ще я закрием“.
Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че споделя опасението и притесненията, но не споделя манипулативните спекулации. Той уточни, че архивът и дейността на Комисията по досиетата преминават към Държавна агенция „Архиви“, като увери, че нито ще спрат проверките и дейността, нито един от документите ще изчезне.
Донев обърна внимание, че ще бъдат съкратени 9 комисари, като се обърна към депутатите с думите, че много добре знаят какви заплати получават, както и част от административния персонал, който ще бъде съкратен вследствие на преминаването на функциите към ДА „Архиви“, като очакваните икономии са близо 6 млн. евро годишно.
- Споръ за трудовия стаж
Спор предизвикаха и предложенията на управляващите за промени в Кодекса на труда, включени в „Преходните и заключителните разпоредби“ на бюджета за 2026 г. Венко Сабрутев от ПП заяви, че текстовете не са финансово мотивирани и могат да ограничат трудовите права на работещите.
„В момента виждаме борба с работещите. Как така се прокарват реформи, които нямат никакво финансово отражение нито върху приходната, нито върху разходната част“, заяви Венко Сабрутев от ПП относно предложенията на управляващите за промени в Кодекса на труда, свързани с трудовия стаж, които ще се отразят негативно включително и върху платения годишен отпуск.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС се съгласи с ПП и определи разпоредбата като абсолютно неоснователна и бе категорична, че тя трябва да отпадне.
Асен Василев на свой ред поиска да знае какво ще стане с хората, които са ползвали отпуск авансово.
„Какво става след 1 септември с техния отпуск? Имат да връщат дни ли“, попита той.
Слави Василев от „Прогресивна България“ пък отбеляза, че има хора, които са се съгласили да работят на 4 часа, т.е. на половин работен ден, но всъщност работят много повече и останалата част от парите им се плащат „на ръка“.
Асен Василев предупреди, че предложението на „Прогресивна България“ няма да допринесе за изсветляването на „сивия“ сектор. ПП и ДБ се обединиха около тезата, че подобни реформи са в ущърб и ще принудят хората, които са излезли на „светло“, да преосмислят това.
В крайна сметка беше прието предложението на опозицията новата методика за определяне на трудовия стаж да влезе в сила не от 1 септември, а от 1 януари догодина.
Бюджетната комисия прие да бъде променен и начинът, по който се изчислява отработения стаж.
"Не мисля че се влиза в различно противоречие, а в еднакво третиране, спрямо отработеното време. Не може да продължаваме да подкрепяме хора които работят на четири часа, реално да изработват осем часа.", заяви Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика.
Депутатите отхвърлиха предложенията за увеличение на данъчните облекчения за родители и запазиха действащите размери. Гълъб Донев аргументира решението с факта, че облекченията вече са били ползвани авансово и промяна в края на годината би създала допълнителна административна тежест за работодателите.
Бюджетната комисия прие също да бъде намален размерът на държавната субсидия за вероизповеданията.
Припомняме, че на 15 юли Народното събрание прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г. със 143 гласа „за“ и 81 „против“. Депутатите одобриха на първо четене и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Финансовата рамка предвижда увеличение на пенсиите, по-високи осигурителни прагове и ключови промени в осигуряването на държавните служители.
- Бюджетът на ДОО
предвижда над 13,5 млрд. евро за изплащането на всички видове пенсии и добавки към тях. Сред основните промени е осъвременяването по швейцарското правило на пенсиите, отпуснати до края на 2025 г., които от 1 юли 2026 г. са индексирани със 7,8%.
Според проекта минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст нараства от 322,37 евро на 347,51 евро, а средният размер на пенсията през годината се очаква да достигне 543,46 евро. Таванът на пенсиите се запазва на 1738,40 евро.
Проектобюджетът предвижда и промени в осигурителната система с цел ограничаване на сивата икономика и укрепване на финансовата ѝ устойчивост. Максималният осигурителен доход се увеличава на 2300 евро от 1 август 2026 г., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро.
Предвижда се още заетите в държавната администрация и съдебната власт поетапно да започнат да плащат лични осигурителни вноски. От 1 август съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 2027 г. постепенно ще достигне стандартното разпределение 60:40.
- Бюджетът на НЗОК за 2026 г.
предвижда значително увеличение на средствата за здравеопазване с акцент върху подобряването на достъпа до медицинска помощ и повишаването на качеството на услугите.
Предвиждат се повече средства за болничната помощ, актуализиране на цените по клиничните пътеки и по-добро финансиране на лечението на социално значими заболявания. Предвижда се и разширяване на обхвата на доболничната помощ чрез допълнителни ресурси за диагностика и профилактика с цел по-ранно откриване на заболяванията и намаляване на необходимостта от скъпоструващо болнично лечение.
В проекта са включени и допълнителни средства за реимбурсиране на лекарствени продукти, включително иновативни терапии, както и инвестиции в развитието на електронното здравеопазване и усъвършенстването на контролните механизми на Здравната каса.
Добави ни в предпочитани източници в Google
