Н ови разкрития в социалните мрежи хвърлят допълнителна светлина върху последните часове преди жестокото престъпление в района на хижа „Петрохан“.
Кои са тримата мъже, мистериозно загинали в хижата край "Петрохан"
Милена Малионова, близка на една от жертвите - Ивайло Иванов, сподели в Instagram ключово свидетелство. По думите ѝ, само броени часове преди тройното убийство в хижата, покрай чешмата на прохода е преминала колона от четири планински джипа, движещи се в посока към мястото, където часове по-късно ще бъдат открити три тела.
Хронологията на трагедията Кървавата серия започна на 2 февруари, когато в хижата бяха намерени телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. Всички те са били екзекутирани с изстрели в главата.
Разследването се разшири, след като собственикът на сградата Ивайло Калушев, 22-годишният Николай Златков и 15-годишно момче бяха обявени за общодържавно издирване. Шест дни по-късно, на 8 февруари, издирването приключи с втора трагична находка.
„Видели са нещо, което не е трябвало“ – познат на жертвите край „Петрохан“
Развръзката край връх Околчица Трите издирвани лица бяха открити мъртви в кемпер, паркиран на черен път в планински район. До разкритието се стигна след сигнал на пастир, който забелязал неподвижен човек зад волана на превозното средство. С това броят на загиналите в рамките на едно разследване достигна шест души, като към момента се очакват резултатите от експертизите, които да свържат двете местопрестъпления.
Изстрели, пожар и три жертви: Какво се е случило в хижата край "Петрохан"
Ето какво пише Милена Малионова в своята публикация в Instagram:
На всеки пожелавам поне веднъж в този живота да срещне човек като Ивай(ло).
Извисена душа, с невероятно чувство за дълг и справедливост, и без да го натрапва много бързо си проличаваше колко интелигентно същество е.
Най-важното от всичко е рядко верен приятел- от тези, с които и без да се виждате оставате свързани завинаги.
Откриха три тела в хижа край прохода „Петрохан”, проверяват дали е убийство
Ходене по планини и паланки, дълги сладки разговори за всичко, весели моменти, много смях, упора в тежки моменти и винаги с тая усмивка, независимо от обстоятелствата.
Помня ядене не пица на пода в квартирата му във Вашингтон, когато и двамата бяхме далеч от дом и приятели и ни беше налегнала мъка и носталгия. Как пихме ракия на 40 градуса жега и не спряхме да се смеем. Как отидохме до Ню Йорк с някакви смешни дребни в джоба, та си деляхме една биричка. Как ходих да го видя в Швейцария по време на поредното му учене и как ме изненада във Виена за един мой рожден ден. Как ми разказваше за Япония и как ми вдъхваше надежда всеки път и никога нищо не беше трудно или непостижимо.
В неделя привечер спряхме с Емма на чешмата на Петрохан на разходка и до нас преминаха 4 планински джипа към хижата и все се чудя дали той е бил в някой от тях - а часове по-късно душата му вече е пътувала нагоре от това същото място.
Ивче, винаги ще си с нас! Дано горе е както ти се искаше да е на земята и намериш покой.
