Европейският съюз е изправен пред фундаментално противоречие – нарастващи изисквания от държавите членки при намаляваща готовност за финансиране. Това е ключовото послание, което европейският комисар по бюджета Пьотър Серафин отправи от София, подчертавайки необходимостта от споразумение по следващата Многогодишна финансова рамка до края на годината.
По време на посещението си в България, което включваше откриването на конференцията „Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи“ и срещи с премиера Димитър Радев и вицепремиера Гълъб Донев, комисар Серафин внесе яснота по един от най-напрегнатите дебати в Брюксел. Според информация, цитирана от 24 Часа, той е уверил, че ключови политики като кохезионната и селскостопанската не се пренебрегват в предложението на Европейската комисия.
Серафин събира мнението на България за парите на ЕС след 2028 г.
Пропастта между очаквания и реалност
Основният проблем, очертан от Серафин, е „голямата пропаст между това, което държавите членки изискват от Съюза, и това, което са готови да финансират“. Той предупреди, че съкращаването на бюджета на ЕС не води автоматично до спестявания на национално ниво. Напротив, ако се прави по-малко на общоевропейско равнище, страните ще трябва да инвестират повече самостоятелно, което би довело до фрагментиране на проекти и по-високи общи разходи.
Комисарят изтъкна принципа на европейската добавена стойност с думите, че „едно евро, похарчено заедно на европейско ниво, носи по-голяма възвръщаемост от едно евро, похарчено по 27 различни начина“. Според него някои мащабни проекти може изобщо да не се реализират, тъй като отделните държави нямат капацитет да ги финансират сами.
България и 16 държави се обявиха против съкращенията в бюджета на ЕС
Митът за „огромния“ бюджет
Пьотър Серафин директно се противопостави на твърденията, че новият бюджет е прекомерно голям. Той припомни, че предишната рамка, договорена през 2020 г., е възлизала на около 1,13% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, заедно със средствата от NextGenerationEU. В контраст, следващият бюджет, без плащанията по възстановителния план, ще бъде около 1,02% от БНД на ЕС.
„Това е с 0,11% по-малко, въпреки че настоящите предизвикателства са по-големи“, заключи комисарят. Той подчерта парадокса, че държавите членки изискват повече от Съюза, но същевременно обсъждат отделянето на по-малък дял от колективното си богатство за неговото финансиране.
Ключови политики и предупреждение за бъдещи кризи
Серафин защити значението на традиционните политики, като заяви, че Общата селскостопанска политика остава от решаващо значение за продоволствената сигурност на Европа, особено в контекста на геополитическо напрежение. Същевременно кохезионната политика е определена като важен инструмент за повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на инвестициите, включително в здравеопазването.
Политическата нестабилност в Европа усложнява преговорите за бюджета на ЕС
Комисарят отправи и остро предупреждение. Той припомни, че Комисията е предложила резерви за непредвидени събития, но много от тях са били съкратени по време на преговорите. „Ако тези инструменти бъдат премахнати, държавите членки не трябва да очакват реакция от Съюза при природни бедствия или кризи в селскостопанския сектор“, заяви Серафин.
Преговорите по Многогодишната финансова рамка остават трудни, като начинът на финансиране е тема на разгорещени дебати. Към момента няма нито една идея за приходи, която да се радва на единодушната подкрепа на всички 27 държави членки. Въпреки това, политическият натиск е голям, тъй като споразумение трябва да бъде постигнато до края на тази година.
Добави ни в предпочитани източници в Google
