Б ългария трябва да използва труда на ромите, а противен случай е обречена на бедност и икономически проблеми. Това сочи обширен анализ на Берлинския институт за населението и развитието, цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Бедността остава голям проблем за България. Тя обаче не засяга еднакво всички етноси. При ромите, които съставляват между 5 и 10 процента от населението на България, съществува най-голям риск от бедност.
Кафета в Шумен не сервират на роми, искат им членство
Германия иска милиардите за бедните и ромите в България
Валери Симеонов: Интеграцията на ромите не напредва
По данни от последното преброяване, три четвърти от ромите са живеели без удобства като тоалетна, душ, кухня или електричество. Едва половината от тях имат здравни осигуровки. Въпреки, че делът на децата и младежите до 30-годишна възраст сред ромите е три пъти по-голям от този на българите, средната продължителност на живота при ромите е с 10 години по-ниска от тази на българите.
Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни трудови ресурси в една силно застаряла страна би могло да запълни нарастващия дефицит от кадри за българската икономика. Но това не се случва, защото става дума за „спящ“ трудов потенциал, твърдят учените от Берлинския институт за населението и развитието.
Две трети от ромите на възраст между 16 и 24 години се числят към категорията „нищонеправещи младежи“, които нито учат, нито работят, нито стажуват, пишат германските експерти в анализа си.
В същото време демографските проблеми на България са основната пречка пред достигането в страната на средния за Европейския съюз стандарт на живота. Нямаляванет на населението изисква спешни решения за осезаемо подобряване на благосъстоянието на българската нация.
В момента България извършва тежък и необикновено бърз демографски преход. Не само българките, но и повечето жени в Европейския съюз, вече раждат не повече от едно дете. Лошото в случая с България е обстоятелството, че нейната здравна система е най-уязвима - една от основните причини страната да заема предпоследното място в ЕС по средна продължителност на живота. По-зле е положението единствено в Литва.
Ако сегашните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България се запазят, страната е изправена пред много сериозни изпитания. През 2050 година, когато България ще се е смалила до 5,6 млн. души население, на един пенсионер ще се падат едва 1,5 работещи. Днес това съотношение е 1:3. Сравнението показва, че застаряването на българската нация е доста по-изразително от аналогичния процес в Германия, която е най-силно застарялата европейска държава.
Нещата за България обаче изглеждат още по-зле, тъй като бъдещите германски пенсионери поне могат да разчитат на по-високи доходи от българските. Но и днес, когато българската икономика се справя по-добре, отколкото това ще става в бъдеще, с попълването на пенсионните фондове, 46% от българските пенсионери са в категорията на най-бедните хора в страната.
За да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси за справяне със застаряването и топенето на трудовите ресурси, производителността на труда в българската икономика до 2040 г. трябва да нараства ежегодно с поне 4%. Този ръст обаче не надхвърля 2,5% на годишна база. Съществени пречки пред по-бързото увеличение на брутния вътрешен продукт на страната са недостигът на квалифицирана работна ръка и зле функциониращата образователна система.
Българските ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за успешна професионална реализация практически умения. За една пета от учениците образователният процес приключва реално в рамките на 6 или 7 години - с две или три години по-малко от законовия минимален срок на обучение.
Сериозен проблем е качеството на професионалното образование, което само в редки случаи осигурява на младите хора добри знания и умения. Близо 40% от 15-годишните български ученици не могат да се справят с елементарни текстове и аритметични действия. Политиците, работодателите и образователните институции в страната на практика не си сътрудничат за осъществяването на нужните промени в учебните планове и програми и в начините на преподаване.
Не стоят добре нещата и по отношение на преквалификацията и ученето през целия живот. Над 40% от българите нямат абсолютно никакви умения за работа с компютър, а две трети от хората в най-активната възраст - между 25 и 64 години - имат проблеми при ползването на интернет. В Европейския съюз подобно ниско равнище на компютърни умения се наблюдава единствено в Румъния. Едва 2% от работниците в България ежегодно се записват в някакви курсове за преквалификация или повишаване на придобитите вече професионални умения. Средно за Европейския съюз този дял е поне пет пъти по-висок.
