Б ългария – най-бедната страна в Европейския съюз – стана 21-ият член на еврозоната, изпреварвайки по-очевидни и по-богати кандидати като Полша, Чехия и Унгария, пише кореспондентът на Би Би Си (BBC) Ник Торп в свой коментар.
За предимно градските, млади и предприемчиви българи това е оптимистична и потенциално печеливша стъпка – финалният ход в игра, която е довела България в европейския основен поток – от членството в НАТО и ЕС, до присъединяването към Шенген, и сега към еврото.
За по-възрастните, селските и по-консервативни части на населението замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и недоволство.
Левът – означава „лъв“ – е българската валута от 1881 г., но от 1997 г. е привързан към други европейски валути – първо към германската марка, а после към еврото. Анкетите показват, че населението от 6,5 милиона души е почти разделено по равно по отношение на новата валута, а политическата нестабилност не улеснява прехода.
Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков подаде оставка на 11 декември след масови протести срещу бюджета за 2026 г. България е провела седем избори през последните четири години – осми избор изглежда ще се случи още в началото на 2026 г.
„Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни бе наложено“, казва Тодор, 50-годишен собственик на малък бизнес в централния град Габрово, в подножието на Стара планина, пред Би Би Си. „Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората биха гласували против“.
Президентът Румен Радев предложи референдум за приемане на еврото, но той беше отхвърлен от правителството в оставка.
Бизнесът на Тодор, произвеждащ цветни пластмаси за вътрешния пазар, е имал лоша година заради високата инфлация, казва той, а спадът в продажбите, според него, е бил подхранван от страха от еврото.
Огнян Енев, 60-годишен собственик на чайна в централна София, е по-ентусиазиран: „Като цяло е хубаво нещо. Това е просто техническа промяна. Не ме притеснява“, казва той пред Би Би Си.
Във всеки случай, отбелязва той, хората, които досега са купували апартаменти или автомобили, вече са свикнали с цени, отбелязани в евро. 1,2 милиона българи, които живеят в чужбина, също изпращат пари у дома от години в евро.
Подобно на много търговци, Огнян има новата валута готова – в монети и банкноти с малък номинал, подготвена за прехода. През целия януари може да се плаща както с лев, така и с евро, но ресто се дава в евро. От 1 февруари плащането с лев вече няма да бъде разрешено.
Той се надява присъединяването към единната валута да е добро за търговията – много от ароматизираните и плодовите му чайове идват от продавачи в еврозоната, докато по-скъпите, висококачествени чайове се внасят директно от Китай и Япония.
От август 2025 г. всички магазини в България са задължени по закон да показват цените и в двете валути.
Удобно, €1 е приблизително равен на два лева (точно 1,95583). В отговор на обществени страхове, че цените ще бъдат закръглени нагоре, са създадени специални наблюдателни органи за защита на потребителите. Някои цени дори са закръглени надолу: цената на обществения транспорт в столицата София ще падне леко.
Дизайнът на обратната страна на новите евро-монети е избран, за да преодолее притесненията, че България губи суверенитет. Св. Иван Рилски е на €1 монетата, Паисий Хилендарски – монах и защитник на националното възраждане от XVIII в., е на €2 монетата. По-малките евроценти носят изображение на конника от Мадара – символ на ранната българска държавност, базиран на скален релеф от VIII в.
Как новата валута ще повлияе на България като цяло, вълнува всички.
Уроците от други страни дават два модела – успешният „балтийски модел“, следван от Естония, Латвия и Литва, който комбинира еврото с реформи за опростяване на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията; и „италианският модел“, където следват години на застой.
„Боя се, че ще сме по-скоро като Италия“, прогнозира Огнян Енев.
