В периода на двойно обозначаване, който започна на 8 август 2025 г. и ще приключи на 8 август 2026 г., цените на стоките и услугите се обозначават едновременно в левове и евро. В този период цените в левове и в евро се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт. Със същия размер, вид и цвят на шрифта трябва да бъде изписана и валутата на съответната цена.
В периода на двойно обозначаване търговците следва да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори и при поискване от контролните органи да се предоставят доказателства за наличието на тези фактори. Под обективни икономически фактори се разбират външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производството, доставката, съхранението и продажбата, както и нормативните промени, извънредни обстоятелства – форсмажор и други, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
Крайната сума, която се заплаща от потребителя, също ще бъде представена и в двете валути в издавания фискален / системен бон.
От 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. търговците (на храни, напитки, тютюневи изделия, лекарства и нехранителни стоки) на дребно с оборот над 10 млн. лв. са длъжни да публикуват ежедневно на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлаганите от тях стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Въз основа на информацията от търговците, Комисията за защита на потребителите ще публикува ежедневно индивидуалните продажни цени на публично достъпен интернет портал.
Въвеждането на еврото в България е процес, който е дълбоко вкоренен в прецизно планиране и законодателни действия, целящи да осигурят прозрачност и да защитят потребителите. Настоящото задължение за двойно обозначаване на цените, стартирало на 8 август 2025 г., не е изолирано събитие, а кулминация на редица официални стъпки и подготвителни мерки.
Първоначално, рамката за прехода към еврото беше заложена със Закона за въвеждане на еврото в Република България. Този законодателен акт определи основните принципи, включително защитата на потребителите от потенциално влошаване на финансовото им състояние и забраната за необосновано увеличаване на цените, освен при наличие на обективни икономически фактори. Той постави и основата за правна приемственост, осигурявайки плавно превалутиране на всички левови суми по фиксиран курс. Впоследствие, в отговор на обществените притеснения относно спекулата, Народното събрание предприе конкретни действия. Чрез гласуване на второ четене на Законопроекта за приемане на еврото, парламентът прие временни мерки за противодействие на значително нарастване на цените.
Тези изменения въведоха задължението за търговците да формират цените си добросъвестно, да обосновават всяко увеличение пред контролните органи и да спазват стриктни правила за визуално представяне на двойно обозначените цени. За големите търговци с годишен оборот над 10 милиона лева беше вменено задължението да публикуват ежедневно цените на стоките от потребителската кошница на своите уебсайтове, с цел повишаване на прозрачността. За да се гарантира ефективното прилагане на тези разпоредби, беше създаден Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България. Този междуинституционален орган, оглавяван от министър-председателя, започна да координира усилията на ключови институции. В рамките на този механизъм, Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подписаха споразумение за сътрудничество. Това споразумение консолидира съвместните им действия срещу недобросъвестни търговци и постави началото на масови проверки за спазване на правилата за ценообразуване и двойно етикетиране, които предшестваха официалния старт на периода на двойно обозначаване.
