П ет сигурни партии биха влезли в парламента, ако изборите бяха днес. Други две са с шансове да пробият 4-процентовия праг, показват данни на агенция "Галъп Интернешънъл".
Пет партии ще получат нужната подкрепа, за да влязат в Народното събрание, ако парламентарните избори бяха днес – БСП (13,5%), ГЕРБ (13,2%), „Има такъв народ“ със Слави Трифонов (8,3%), ДПС (7,6%) и ДБ (5,2%).
Ето какво се казва в анализа на резултатите
"Остават валидни изводите, уловени в изследването на агенцията в предходния месец: в кризата, двете основни партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „не подкрепям никого“ (общо 6,8%) или към нови опции като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас).
Галъп: Има кандидати за рицари на бял кон, но не и спасител
Голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден обаче най-вероятно ще се превърне в отказ от гласуване. ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а ОП (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС. ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“.
Защо се стигна до ескалация на протеста?
Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС. Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за изборен резултат, а и са представени сред всички, имащи право на глас, а не само сред гласуващите (както биха били представени в същинска предизборна кампания).
Тренд: Пет са сигурните партии в следващия парламент, още две имат шансове
Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ. Това се дължи вероятно на факта, че теренът на изследването улавя ефектите на големия протест от 2 септември, който носи щети на ГЕРБ. Вероятно има и известен ефект на непрестижност. Изследването няма как да улови ефектите на вътрешнопартийния избор в БСП. Няма как да улови и последните ефекти на вчерашната акция, свързана и с Мая Манолова, в Народното събрание.
„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др. Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 3 и 11 септември 2020 г. сред 807 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
