П еньо Мангъров ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 г. за отвличане и изнасилване на жена в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, съобщиха от Върховния касационен съд.
Тричленен състав на ВКС оставя в сила въззивната присъда на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на Пеньо Мангъров. С присъда на Окръжен съд – Пловдив той е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за отвличане на жена при условията на опасен рецидив. Признат е за виновен за това, че на три пъти, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено, се е съвкупил с лице от женски пол, като го е принудил към това със заплашване. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години.
Ключово лице от криминалния свят бе задържано, а след това освободено
С новата присъда на Апелативен съд – Пловдив е отменена оправдателната част на първоинстанционната и подсъдимият е признат за виновен по обвинението за отвличане, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Увеличен от 6 на 8 години е срокът на наказанието „лишаване от свобода“ по обвинението за принуда. Определено е едно общо наказание за двете престъпления – „лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата ѝ част.
Тричленният състав на ВКС приема, че не следва да се удовлетворят касационните претенции и че атакуваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена. В мотивите пише, че въззивната инстанция е направила контролиран и критичен прочит на доводите и съображенията на съда от първата инстанция и е направила свой собствен такъв. Много пространствено е обърнато внимание на цялостното поведение на пострадалата, включващо отиването в полицията, което не е било незабавно, на свидетелстването ѝ в различните фази на процеса. С основание е прието, че пострадалата е била последователна в продължение на цялата наказателна процедура.
За да се доверят на показанията на пострадалата, инстанциите по същество са изтъкнали разумни аргументи. В решението на ВКС се казва, че освен това е необходимо да се установи причината за случилото се и да се проследи поведението на пострадалата в ситуацията, в която се е оказала най-вече по волята на подсъдимия, но отчасти и поради своята реакция към упражняването на тази воля.
След като пострадалата вече е била безалтернативна като възможност, като сексуален обект, подсъдимият засилил своята настоятелност, като дозирал своя натиск, а накрая подходил агресивно и с директна заплаха. Според касационната инстанция действията на Пеньо Мангъров в този момент са изцяло съставомерни и са напълно умишлени. Той дозира поведението и го адаптира съобразно насрещната реакция, в случая на пострадалата, умело използва „репутацията“ си, данни за която са достъпни в глобалната мрежа – интернет, и която е била известна на пострадалата. Простата, достъпна и налично съществуваща информация подсъдимият е визуализирал посредством видеоклип, като е добавил и вербална заплаха, която адресирал и към нейните близки, родителите на пострадалата.
„Това далеч не е флирт, прелюдия към любовно обяснение, а е директно насочено към пречупване волята на пострадалата и подчиняването ѝ на своите желания. Деецът много добре е съзнавал последиците от своите действия, от така упражнената многоаспектна принуда и нейното естество – в противоречие с правото и морала, че с тези си действия нарушава правото на отделната личност на свободен избор в духовен и физически аспект, като е целял именно това“, категоричен са върховните съдии.
Според тях принудата е осъществена и тя е била продължителна и достатъчна, за да постави пострадалата пред избор дали да изпълнява желанията на подсъдимия или да постави под заплаха здравето и живота както на себе си, така и на своите родители. За съдилищата няма никакво съмнение, че подсъдимият през цялото време на контакт с пострадалата е съзнавал нейното нежелание за интимна близост, но и не само, изобщо за нежеланието ѝ да го последва от Пловдив в град София – реакция, която е преодолял по описания начин.
Тричленният състав на ВКС не приема за основателна защитната теза, че заплахите са целели само да мотивират пострадалата да се срещне за втори път с подсъдимия, тъй като потеглянето с автомобила веднага след качването на пострадалата в него е обмислен ход, който е целял да отнеме възможността за съпротива и евентуално пострадалата да напусне превозното средство. Касационният състав намира, че са правилни доводите на въззивния съд в тази връзка, а и сам отчита, че така упражнена, принудата е повлияла по вече описания начин на поведението на пострадалата през целия престъпен епизод, до обратното ѝ оставяне в град Пловдив, когато е приключило в действителност отвличането – независимо от липсата на прецизност на обвинителната власт.
„През целия период пострадалата е била лишена от свобода, което също не е намерило отражение в оценката на обвинителната власт, както не е сторено и по отношение на блудствените действия. Всъщност пасивността на обвинителната власт не може да бъде тълкувана в полза на липса на оказана принуда, в оправдателен аспект на деянията, за които е предявено обвинение“, допълват върховните съдии.
Поради изложеното оплакването за неправилно приложение на закона и искането за отмяна на присъдата с оправдаване на дееца се отхвърля изцяло от съдебния състав на ВКС. Той приема също, че не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.
Липсва несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, поради което касационният състав приема, че и в санкционната част атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
