Н а преговорите между властта и опозицията в Киев, продължили цяла нощ, е било договорено споразумение за уреждане на кризата в Украйна.
Пресслужбата на украинския президент Виктор Янукович, цитирана от ИТАР-ТАСС и Ройтерс, съобщи, че се очаква се то да бъде парафирано в 12 ч.
Преговорите ще бъдат подновени в 12 ч., заяви обаче говорител на полското външно министерство, цитиран от Франс прес. Срещата между президента Владимир Янукович и лидерите на опозицията протича в присъствието на полския и германския министър на външните работи.
Споразумението не е окончателно, като консултациите, по-специално между опозиционерите, продължават.
Полският премиер Доналд Туск потвърди, че проектът за споразумение е готов, но за момента няма окончателна сделка, предаде Ройтерс.
Договореното споразумение между украинските власти и опозиция предвижда
предсрочни президентски избори, коалиционно правителство и конституционна реформа,
предаде Франс прес, като се позова на украинската телевизия.
В първи коментар от страна на европейските посредници, френският министър на външните работи Лоран Фабиюс призова към предпазливост, предадоха Франс прес и Ройтерс.
Консултациите по проектоспоразумението продължават,
подчерта Фабиюс. Той уточни, че "опозицията, по-конкретно, иска да се консултира с някои свои членове, което е напълно разбираемо".
Френският външен министър направи този коментар от Пекин. Заради отдавна планираното си посещение в Китай, Фабиюс, който участваше в преговорите в Киев заедно с германския и полския външен министър, отпътува предсрочно от украинската столица.
АП отбелязва, че на фона на преговорите, в Киев цари крехко примирие.
Няколко хиляди привърженици на опозицията остават на площад "Независимост" в центъра на Киев.
На Евромайдана, който стана тази седмица арена на смъртоносни сблъсъци между демонстрантите и правоохранителните органи, в които бяха убити десетки хора, не се забелязват представители на силите за сигурност.
Сутринта на Майдана започна с религиозно служение. Прочитат се имената на загиналите, говори се за състоянието на ранените и се търсят изчезналите, съобщава кореспондентът на Нова ТВ в Киев.
Хората обаче остават на барикадите и дори се опитват да ги засилят, като пренасят павета, които старателно подреждат около своите позиции.
Отново се палят огньове, с които евентуално да отблъснат силите за сигурност.
През нощта хората са призовани да стоят по домовете си. Прекъсната е и част от инфраструктурата – не работи метрото, влаковете от западната част на страната не пристигат в Киев. Някои банки работят, но само по преценка на ръководствата им.
Всички станции на метрото в Киев ще бъдат отворени днес, с изключение на невралгичните "Майдан Независимост" и "Крешчатик" в центъра на украинската столица, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на управата на подземния транспорт.
През нощта протестиращите в Киев освободиха военнослужещите от вътрешни войски,
които бяха взети за заложници вчера от радикално настроени демонстранти на площад "Независимост", съобщи ИТАР-ТАСС.
Освобождението им стана със съдействието на редица опозиционни парламентаристи.
Не всички протестиращи обаче бяха съгласи с освобождаването на бойците, отбелязва агенцията. Когато пристигна автобус, който да ги вземе, той беше обкръжен от над сто демонстранти. Някои от тях предлагаха военните да бъдат разменени срещу задържани от правоохранителните органи активисти.
Депутатите и мнозинството от протестиращите направиха "жив коридор", през който бяха изведени военнослужещите.
Вчера участници в протестите успяха да пробият кордона на правоохранителните органи на площад "Независимост" и взеха в плен между 60 и 70 военнослужещи от вътрешни войски. Медиите отбелязват, че мнозинството от тях са курсанти от Института на вътрешните войски и според очевидци са на възраст между 18 и 20 години.
Украинските сили за сигурност са употребили оръжие вчера,
за да дадат възможност на невъоръжените си колеги да се изтеглят. Това съобщи УНИАН, цитирайки изявление на Службата за връзки с обществеността към Министерството на вътрешните работи на страната.
"Вътрешното министерство е съобщило, че силите за сигурност са били обстрелвани от снайперисти и радикално настроени демонстранти. За да могат невъоръжените милиционери да избягат от обстрела, на мястото са пристигнали въоръжени части", се казва още в изявлението.
Зам.-началникът на украинския Генерален щаб Юрий Думанский подаде оставка,
предаде РИА "Новости". Думанский заяви, че не е съгласен с въвличането на военните в конфликта, който разтърсва страната.
"Това може да доведе до смъртта както на военнослужещи, така и на мирни граждани, което е недопустимо. Това е моята собствена позиция като гражданин и като ръководител, който отговаря за своите подчинени. Затова подава оставка", заяви Думанский.
Върховната рада на Украйна ще разгледа днес въпроса за връщане към конституцията от 2004 г., ограничаваща правата на президента в полза на Парламента, заяви за украинската телевизия заместник-председателят на Радата Руслан Кошулински, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Кошулински каза също, че днес
Парламентът ще обсъди и въпроса за създаването на техническо правителство в Украйна.
Това беше потвърдено и от депутата от опозиционната партия "Баткившчина" Сергей Соболев. "Ние сме готови да съставим правителство след връщане към конституцията от 2004 г.", заяви той.
"Вече събрахме 150 подписа, необходими за уволнението на главния прокурор Виктор Пшонка", добави опозиционният представител.
Украинските депутати ще се съберат на пленарно заседание в 10 ч. днес, след като късно снощи парламентът взе решение да работи в пленарен режим до "решаването на политическата криза в страната".
Еврокомисарят по разширяването Шефан Фюле приветства това решение и заяви, че то ще помогне за излизането на страната от настоящата политическа криза "Гласуването на това постановление е важна, значителна политическа отговорност. То има за цел да сложи край на насилието", отбеляза Фюле.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че ООН ще помогне на враждуващите страни в Украйна да решат противоречията по мирен път, предаде ИТАР-ТАСС.
"Ще помогнем на украинците да решат кризата по мирен път.
ООН стои до украинския народ и ще изпълни ролята си в подкрепа на мирното решаване на тази криза", посочи той. Бан Ки-мун подчерта, че е потресен от използването на огнестрелно оръжие както от властите, така и от опозицията.
Министрите на отбраната на страните от НАТО ще обсъдят ситуацията в Украйна по време на своя среща в Брюксел следващата седмица, заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби.
"Не се съмнявам, че темата за Украйна и насилието в тази страна ще бъде повдигната на министерската среща", заяви Кърби.
Същевременно той изрази мнение, че "едва ли някой е готов да постави каквито и да е ултиматуми сега".
Представителят на Пентагона посочи също, че военното сътрудничество между САЩ и Украйна остава непроменено и изрази надежда, че украинските военни няма да бъдат замесени в конфликт в страната.
"До този момент диалогът между военните на нашите две страни не е претърпял изменения. Ние искаме той да продължи", отбеляза Кърби.
Вашингтон не подкрепя искането на украинската опозиция за оставката на президента Виктор Янукович,
заяви снощи посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет в интервю за канал Си Ен Ен, цитирано от руския информационен сайт Лента.ру.
"Нашата позиция е, че президентът Янукович трябва да изведе страната към ново бъдеще и той трябва да направи това чрез създаването на ново правителство, внасянето на изменения в конституцията и възстановяването на политическия ред", посочи американският дипломат.
Според мнението на посланика, за да се възстанови стабилността и мирът в украинската столица са необходими решителни действия и "мощни сигнали", свидетелстващи за това, че виновните за кръвопролитията ще си понесат отговорността, а в новото технократско правителство да влязат както представители на опозицията, така и на управляващата Партия на регионите.
"За САЩ е напълно очевидно, че голямата част от отговорността е на президента Янукович. Той е държавният глава. Но същевременно ние ясно осъждахме насилието и от двете страни", добави Пайет.
Президентът Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел обсъдиха по телефона насилието в Украйна, взело десетки жертви и накарало Европейския съюз да въведе санкции, предаде Ройтерс, позовавайки се на Белия дом.
Двамата са подчертали, че е изключително важно САЩ, Германия и ЕС да продължат да поддържат връзка през следващите дни относно стъпките, които могат да предприемат, за да се сложи край на насилието и да се постигне политическо решение в интерес на украинския народ, посочи в изявление Белият дом.
Съединените щати са готови да въведат санкции срещу длъжностни лица от правителството на Украйна, които носят отговорност за насилието в страната. Вашингтон също така призовава украинските власти
незабавно да изтеглят от улиците на Киев силите за сигурност и да си сътрудничат с опозицията,
американският вицепрезидент Джо Байдън в телефонен разговор с Янукович снощи, съобщава Белият дом. Това е шестият разговор между двамата за последните два месеца.
Вицепрезидентът на САЩ е дал да се разбере, че САЩ осъждат насилието от всяка от страните, но правителството носи главна отговорност за повторната ескалация на напрежението.
Байдън е подчертал необходимостта от незабавен диалог с опозиционните лидери, за да се обсъдят законните искания на протестиращите и предложенията за сериозни политически реформи.
Канада разширява санкциите срещу длъжности лица от правителството на Украйна, съобщи канадският премиер Стивън Харпър, цитиран от ИТАР-ТАСС.
По думите му ще бъде съставен "черен списък" на украинските официални лица, които няма да могат да получават визи за влизане на територията на Канада.
Канада е възмутена от продължаващото насилие в Украйна, отбеляза премиерът. "В отговор на това нашето правителство забранява издаването на визи на високопоставени представители на режима и ще отдели средства за оказване на медицинска помощ на пострадалите демонстранти".
Руският президент Владимир Путин разговаря с Меркел и с британския премиер Дейвид Камерън
за насилието в Украйна, като и тримата изразиха крайна загриженост във връзка със случващото се там, съобщи Кремъл.
"Владимир Путин изтъкна, че извънредно важно е кръвопролитията спрат незабавно, да се предприемат спешни действия за стабилизиране на ситуацията и да се пресекат екстремистките и терористичните атаки, заяви руското президентство в изявление на уебсайта си.
