Три основни причини, възпламенили отново протестите в Украйна

П ротестите в Украйна, започнали през ноември, след като президентът Виктор Янукович се отказа от споразумение за по-близка интеграция с Европейския съюз, пламнаха отново в столицата Киев и вече има много човешки жертви. Три са основните причини за новата ескалация на протестите и насилието в Киев:

1. Хиляди протестиращи тръгнаха към парламента, за да подкрепят гласуване за ограничаване на пълномощията на президента.

В украинския парламент депутати от опозиционната партия се опитаха във вторник да включат в дневния ред гласуване за връщане на страната към конституцията от 2004 г., което би ограничило пълномощията на президента. Предишната конституция, според която президентът имаше малко по-слаба роля, а правителството – малко по-силна, бе сменена през 2010 г., след като Янукович пое властта.

Протестиращите настояват за връщането на старата конституция в отговор на напъните, според тях, на Янукович да укрепи властта си. Затова във вторник група протестиращи в Киев (около 20 хил. души според АФП) потегли от Площада на независимостта, където те лагеруват от ноември, към сградата на парламента на около 1,5 км оттам. Силите за сигурност се опитаха да ги спрат и се стигна до остри схватки, а оттам и до последвалите смъртни случаи.

2. Янукович все още е смятан за склонен към сближение с Русия.

Това е особено важен проблем за демонстрантите от ноември насам. Те смятат, че Янукович тласка страната към сближение с Русия и че така демонстративно я отдалечава от Европа. За около една трета от украинците руският е роден език, включително и за Янукович. Другите две трети, които говорят украински, са по-склонни страната им да търси по-близки икономически и политически връзки с Европа, отколкото с Москва.

Правителството на Янукович смекчи натиска върху протестиращите. Драконовски закон, ограничаващ свободата на словото и правото на събиране, бе отменен в по-голямата си част, а в понеделник влезе в сила амнистия за протестиращите, срещу което те освобождават окупираните от тях правителствени сгради. Но правителството продължава да приема „спасителните“ руски пари, за които се смята, че още повече обвързват Украйна към Русия. В понеделник Москва обяви, че отпуска още 2 млрд. долара помощ на Украйна. Това бе очаквано, защото е част от общия пакет от 15 млрд. долара обещана помощ, но все пак напомни, че Янукович се държи за Путин.

Германският канцлер Ангела Меркел се срещна в понеделник с украински опозиционни лидери в Берлин. Нищо значително не произлезе от тази среща, но тя бе едни от многото признаци, че опозицията гледа на Запад, докато правителството гледа на Изток.

3. Основните мотиви зад протестите си остават.

Както писах в края на януари при последния изблик на протестите, Украйна отдавна е политически разделена на две от демографията на страната. Онова, което става сега, в много отношения е продукт на това разделение, което никога не е било преодоляно. Практически всяко украинско правителство след обявяването на независимостта е било разглеждано като представляващо само една „страна“ в този разрив. Противната страна, съответно, го е ненавиждала, смятайки го за чуждестранна пионка.

Това разделение се усложнява от политическа корупция и от факта, че закъсалата украинска икономика е зависима от чужди страни. Украйна и днес си остава демографски разделена, управлението ѝ все още страда от корупция, а икономиката ѝ е в незавидно състояние. Докато това не се промени, вълненията най-вероятно ще продължат.