З а описание на събитията в Украйна често се прибягва до употреба на исторически клишета, но тези клишета нерядко обслужват интересите на тези, които ги използват. Понякога са просто лош начин за опростяване на нещата, пише носителката на награда „Пулицър“ Ан Епълбаум във в. „Вашингтон пост“ в статия под заглавие „Украинските клишета и стереотипи“.
Епълбаум предлага списък с обяснения на най-често употребяваните клишета.
Понятието „братска помощ“ идва от Съветския съюз и някога се е използвало, за да обоснове инвазии като тези в Прага през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г. През декември руският президент Владимир Путин нарече Украйна „братска“ страна, а тази седмица руски депутат обяви, че той и колегите му са готови да предоставят всякаква помощ, ако „братският украински народ“ я поиска.
Понятието „антитерористична операция“ е израз от Путиновата епоха, който се използва, за да оправдае руската инвазия в Чечения през 1999 г. Този израз означава, че на силите на реда е позволено всичко.
Изразът „държавен преврат“ може да обозначава както „мирни протести, които не харесваме“, така и „протестиращи упражняват насилие срещу полицаи“, но и в двата случая се използва, за да се оправдае провеждането на „антитерористична операция“.
Както руски, така и украински представители на властта използват понятията „нацисти“ и „фашисти“ по адрес на опозиционните лидери и групи. В същото време най-силната антисемитска, хомофобска и ксенофобска реторика в региона идва от руския печат и в крайна сметка от режима в Русия, подчертава Ан Епълбаум.
„Тази клевета остава. Бившият председател на Европейската комисия Романо Проди току-що написа една иначе безобидна статия, в която наруга „крайнодесните националистически групи“, като че ли те са най-големият проблем, и по този начин демонстрира, че дори западните държавници не са имунизирани срещу заблуди“, коментира авторката.
Понятията „етно-лингвистични различия“ и „ситуация като в Югославия“ се използват както от Запада, така и от Русия, за да покажат, че конфликтът в Украйна е атавистичен, необясним, породен от дълбока етническа омраза. В действителност това изобщо не е етнически, а изцяло политически конфликт, посочва Епълбаум.
