Д нес в Сирия и Ирак човек може да види ефекта на манипулирането на информацията.
И в двете страни два големи градски центъра на араби сунити – Алепо в Сирия и Мосул в Ирак – са обсадени от проправителствени войски, сериозно подкрепяни от чужда въздушна сила, пише Патрик Кокбърн в „Индипендънт“ (The Independent).
Ужасът от войната в 23 кадъра: Алепо ПРЕДИ и СЛЕД
В Източно Алепо около 250 000 цивилни граждани и 8 000 бунтовници са подложени на атаки от сирийската армия в съюз с шиитски паравоенни бойци от Иран, Ирак и Ливан и подкрепяни от руските и сирийските въздушни сили. Бомбардировките срещу Източно Алепо оправдано предизвикаха отвращение и осъждане в световен мащаб.
Сирия вярва, че върви към военна победа
Лавров повдигна въпроса кой командва в САЩ
Нови догадки кой атакува конвоя на ООН в Алепо
Но вижте по колко различен начин международните медии се отнасят към подобна ситуация в Мосул., на 500 км. източно от Алепо, където един милион души и около 5000 бойци от “Ислямска държава” са обкръжени от иракската армия, сражаваща се редом с кюрдските сили пешмерга, шиитски и сунитски паравоенни милиции и със сериозната подкрепа от водената от САЩ въздушна операция.
Кървавият отговор на „Ислямска държава”
"Ислямска държава" брани Мосул с бомби с живи скорпиони
Сунитски бунтовници разрушиха джамии и древни светилища в Мосул
В случая с Мосул, за разлика от Алепо, отбраняващите са обрисувани като заплаха за цивилните, тъй като ги използват за човешки щит и не им позволяват да се изтеглят. В Източно Алепо, за щастие, няма човешки щит – въпреки че ООН обяви, че половината от цивилното население иска да замине – а просто невинни жертви на руска диващина.
Разрушаването на Алепо от руските въздушни удари е сравнявано с разрушаването на Грозни в Чечня преди 16 години, но любопитно не се прави аналогия с Рамади, град с население от 350 000 жители на река Ефрат в Ирак, който беше разрушен на 80% от водените от САЩ въздушни удари през 2015 г. Паралелите отиват по-далеч - цивилните граждани, хванати в капан в Алепо, са разбираемо ужасени какво би им направила сирийската тайна полиция Мухабарат, ако напуснат града и се опитат да минат през контролните пунктове на сирийското правителство.
Но по-рано тази година, разказва Патрик Кокбърн, говорих с няколко шофьори на камиони от Рамади, които открих да спят под мост в Киркук. Те обясниха, че дори не могат да се върнат сред руините на своите домове, защото контролните пунктове по пътя към града са установени от особено жестока шиитска милиция, където със сигурност би трябвало да платят големи подкупи и са изправени пред опасността да бъдат задържани, измъчвани или убити.
Офанзивата към Мосул е водена от елитните специални сили на иракските сили за контратероризъм и не се предвижда шиитските милиции да влязат в града, от чиито жители в момента почти всички са араби сунити. Но през последните няколко дни същите тези специални сили влязоха в град Бартела на главния път на 15 км. от Мосул в своите черни „Хъмви“-та, украсени с шиитски религиозни знамена. Кюрдските бойци поискаха от тях да махнат знамената, но срещнаха отказ. Иракският войник Али Саад беше цитиран да казва: „Те ни попитаха дали сме от милиция. Ние казахме, че не сме от милицията, ние сме иракски сили и това са нашите убеждения.“
„Ислямска държава” може да не се сражава за Мосул, по-вероятно е обаче обратното, в който случай перспективата няма да е добра за цивилното население. Групировката не се би до последния човек във Фалуджа, западно от Багдад, и голяма част от града остана непокътната, но се сражава за Халидия - близък град с 30 000 души население, в който днес са останали само четири сгради.
Това е моделът на информиране за войните в Сирия и Ирак през последните пет години. Нищо не се е променило съществено от 2003 г. насам, когато опозицията на Саддам Хюсеин убеди чужди правителства и медии, че нахлуващите американски и британски войски ще бъдат посрещнати с възторг от иракския народ.
Само година по-късно нашествениците вече се сражаваха с местното населние. Подведени от опозиционните пропагандатори и собственото си самозалъгване, чуждестранни държавни служители и журналистите тълкуваха напълно погрешно иракския политически пейзаж. В голяма степен същото се случва и днес.
