Р аботодателските организации за пореден път отказаха да преговарят за определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) за следващата година, съобщава БГНЕС.
Аргументът на бизнеса е, че въпросните прагове са ненужен инструмент, който засилва сивата икономика и води до загуба на работни места.
„Минималните осигурителни доходи имаха положителна роля при въвеждането им, но от 2008-2009 г. вече имат по-скоро негативен ефект и ние от години сме упреквани от нашите членове, браншовите организации, че не поставяме остро въпроса за прекратяване на тази дейност”, заяви на пресконференция председателят на АИКБ Васил Велев.
Работодателите настояха за договаряне на механизъм, а не на процент на нарастване на минималната работна заплата. Те обявиха още, че ако се спрат преговорите по темата, ще има
нулева година за ръст на минималните прагове,
което нямало да доведе до „апокалипсис”.
По думите на Велев няма пречка да се планират приходи в бюджета без ръст на осигурителните прагове, защото икономиката расте, а сивият сектор се свива. „Ако МОД беше нещо хубаво, щеше да го има в Германия, Швеция и Австрия, например. Но такъв няма в нито една европейска държава”, подчерта той.
Евгений Иванов от КРИБ посочи, че досега организацията е считала МОД за начин да се спре сивата икономика и да се осигури комфорт на светлия бизнес. Сега обаче и КРИБ преосмисля позицията си.
Иванов заяви, че
за последните години минималната заплата е скочила „тихомълком административно“.
И подчерта, че КРИБ няма да участва в преговори, докато не се определи консенсусен механизъм за минималната работна заплата.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев пък заяви, че организацията му е категорично против участието на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
„Категорично някой в министерството си е затворил умишлено очите. Този съюз е допуснат с нечия поръчка. Става въпрос за много фалшификации”, категоричен бе Домусчиев. От КРИБ настояват Министерският съвет да преразгледа решението си за ССИ.
