Петкова: Добрев не е подписвал плащания по "Белене"

„Делян Добрев не е правил нито едно плащане към "Уорли Парсънс", заяви енергийният министър Теменужка Петкова на извънреден брифинг във връзка с обвиненията към него.

Тя допълни още, че той дори е разпоредил ограничаване на дейността на "Уорли Парсънс" до извършване на технически надзор.

Тогава бил подписан и протокол, с който се договарят двете страни да минимализират дейностите заради спрените дейности по АЕЦ "Белене".

АЕЦ "Белене" и хъб "Балкан" в снимки

Депутатът от управляващата партия ГЕРБ Делян Добрев стана  поредният политик, замесен в неизгодната сделка за АЕЦ „Белене“.

По-рано днес главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Народното събрание искане за снемане имунитета му.

„С искането на имунитета на Делян Добрев кръгът на лицата, които ще бъдат обвинени по случая с АЕЦ „Белене“, не се затваря, каза Румяна Арнаудова – говорител на главния прокурор. Тя не уточни дали следващите обвинени ще са с ранг на министър, но поясни, че става дума за длъжностни лица.

Посочва се още, че искането на имунитета на Делян Добрев от главния прокурор се основава на доказателства, събрани от Софийска градска прокуратура за извършено от Добрев в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма престъпление умишлена безстопанственост, от което е настъпила щета за НЕК ЕАД в размер на  4 561 697, 27 евро.

Самият Добрев също коментира темата, като заяви, че сам дава имунитета си, но отказва да признае вина:

"Надявам се прокуратурата да намери истинските виновници за най-голямата далавера в историята на България и за потрошаването на всички пари, които са потрошени", заяви още Делян Добрев.

Освобождават Гагаузов, Димитров и Овчаров от ръководни постове в енергетиката

Плащаме спешно 400 млн. евро на Русия за АЕЦ "Белене"

Борисов: Няма да позволим България да бъде заобикаляна

Сагата "Белене"

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма. Строителството продължава до май 1990 г., когато проектът е спрян с решение на правителството на Андрей Луканов. През май 2004 г. тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски обяви официално размразяването на проекта и заяви, че до края на годината ще бъде определен инвеститорът и ще бъде възобновено строителството.

През 2006 г., по времето на Тройната коалиция, е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милрд. евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът започна да буксува, през есента RWE се оттегли от проекта, а от "Росатом" твърдяха, че проектът е печеливш и че цената ще е 6,3 млрд. евро. Проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 млрд. евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.