С гласовете на "Атака", ГЕРБ и част от депутатите от БСП Народното събрание прие предложението на "Атака" за удължаването на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до началото на 2020 г.
Решението подкрепиха 171 депутати, 38 бяха против, а 12 се въздържаха.
Против него категорично гласуваха от ДПС.
Депутатите отхвърлиха предложение за редакция на мораториума с допълнение на следните текстове: "Решението възлага Министерски съвет да предприеме всички необходими действия за обявяването на мораториума. По силата на решението Министерски съвет трябва да подготви законодателни промени за налагане на ограничения относно придобиването на земеделска земя."
За отхвърляне на решението гласуваха 216 народни представители, от които 103 – „за”. 64 – „против”, а 49 – „въздържал се”.
Депутатите отхвърлиха предложение на Янаки Стоилов от Коалиция за България със следния текст: "Във връзка с отпадане от 1 януари 2014 г. на мораториума за придобиване на собственост върху земя от граждани и юридически лица от Европейския съюз, Народното събрание реши: възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия и да предложи законодателни промени, които да гарантират интересите на Република България и на българските граждани по отношение на придобиването на земи от земеделския и горския фонд. Гласуваха 224 народни представители, от които 112 – „за”, 110 – „против”, 2 – „въздържал се”.
Михаил Миков: България ще има тежки проблеми с европейския си образ след приемането на това решение
Това каза председателят на Народното събрание в отрицателен вот след гласуването на решението, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
"Днес 42-то Народно събрание показа, че очевидно не познава нито историята на Конституцията, нито пътя, който в последните 10-15 години извървя България. С внушително мнозинство се приема да изглежда на пръв поглед приемлив, с мотиви, които не отговарят на съдържанието на Конституцията.
България ще има тежки проблеми с европейския си образ след приемането на това решение. Съвременна България не може да взема решения на базата на политическия популизъм”, добави Миков.
В същото време Европейската комисия потвърди, че ако България не отвори пазара си от началото на 2014 г., както е предвидено в договора за еврочленството ни, ще се пристъпи към наказателна процедура и съответните глоби.
По-рано днес говорител Европейската комисия по въпросите на вътрешния пазар Шантал Хюс каза за БНР, че ЕК очаква България да отвори пазара за земя на чужденци, както е предвидено - от началото на 2014 г. ЕК, която само преди дни отхвърли аналогично искане от Румъния, ще се запознае с писмото, в което българските власти искат удължаване на забраната.
На България беше даден преходен период, в който да се подготви за пълното отваряне на пазара на земеделски земи за чужденци. Този период изтича на 1 януари 2014 г. и присъединителният договор с България не предвижда никаква възможност за удължаването му. Затова очакваме България да отвори пазара си, в съответствие със задълженията, поети в договора, заяви тя.
На въпрос какво следва, ако това не стане, тя отговори, че ЕК ще съдейства на България с всичко според възможностите си и припомни, че при неспазване на общностното законодателство се пристъпва към наказателна процедура, която може да доведе и до съд. Хюс подчерта още, че ЕК няма правомощия да разреши на България удължаване на мораториума и че ако страната ни иска той да остане в сила и след началото на идната година, ще трябва да получи съгласието на всички останали 27 страни от ЕС. Това на практика означава преразглеждане на присъединителния ни договор и повторна ратификация от 28 държави членки.
Предложението на "Атака" бе подкрепено миналата седмица и от парламентарната комисия по европейски въпроси
От комисията по европейски въпроси са подкрепили мораториума с ясното съзнание, че това би довело до неспазване на условията на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. Комисията по външна политика обаче не подкрепя налагането на мораториума.
"Цената на българската земеделска земя е една от най-ниските в ЕС. Цената на декар земеделска земя в Ирландия е над 10 пъти повече от цената на земеделската земя в България. Страната ни разполага с 37 милиона декара земеделска земя. Тя може да бъде оценена на над 16 милиарда лева или около 12 пъти по-малко от стойността на Фейсбук", коментира по време на дебатите лидерът на "Атака" Волен Сидеров.
Не трябва да допуснем разграбване на най-ценния стратегически ресурс на българската нация, посочи Сидеров. Той цитира допитване, според което над 70% от българите искат удължаване на забраната.
"С този мораториум няма да решим детайлно всички въпроси в земеделието, но ще даде тласък, за да предприемем поредица от мерки. Не е нужно 27 страни-членки на ЕС да ратифицират промяна на договора, ние няма да искаме това от тях. Ще спечелим време, така че да вземем мерки да налагаме ограничения. Не рискуваме да се противопоставяме в противоречие с ЕС”, посочи Сидеров.
Според нас до изравняване на доходите със средно европейските тази забрана трябва да остане, подчерта Цвета Караянчева от ГЕРБ
"Стандартът на българина е по-нисък от стандарта на средно европейския гражданин и ако няма забрана това ще постави българите в неравнопоставено положение спрямо чужденците, които имат по-добри финансови възможности. Само България и Румъния нямат предоговорен преходен период, трябва да се предприеме всичко възможно тази забрана да се удължи", подчерта Караянчева и обяви, че ще гласува "за" удължаване на мораториума.
Депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева каза: „Няма процедура за изваждане на страна-членка от ЕС. Преди седмица министър Греков казва, че в министерството работят за това да се увеличи мораториумът с още 7 години. Ревизирайте си кадрите, защото изгонихте всички експертни и качествени кадри, които могат да ви дават съвети”.
Предлаганият мораториум в едната си част е неизпълним, заяви от своя страна председателят на комисията по външна политика Янаки Стоилов
Той напомни, че за да се удължи забраната за продажба на земи на чужденци България трябва да преговаря с всички страни членки на ЕС. Дори и да се започнат преговори, до края на годината нищо няма да се постигне, дори и да се убедят част от европейските държави, в началото на 2014 година забраната ще падне без България да е убедила всички свои партньори в ЕС, каза още Стоилов.
България е постигнала 7-годишен преходен период, който изтича в края на 2013 година, подчерта той. Средноевропейските страни наистина са постигнали повече в преговорния процес, защото те са били разписали възможността забраната за закупуване на земя от чужденци да се удължи с още три години. В момента единствената европейска държава, която предприема едностранни действия е Унгария, която се опитва със законодателни промени да въведе подобна забрана, но не е ясно как ще реагира Брюксел на това, каза още той.
Стоилов напомни, че чуждестранните юридически лица могат да създават юридически лица в България. И в момента има случаи, когато практически чужди лица чрез използване на инструментите на Търговското право могат и придобиват земя, изтъкна депутатът от левицата. България трябва да търси решения, тя не може да казва "не", несъобразявайки се с всичко съществуващо около нея, коментира Стоилов.
Според него чрез промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи може да се предвидят мерки и изисквания за установяване на произхода на средствата за придобиване на земята.
Той попита останалите парламентарни групи: "Какво пречи да призовете собствените си симпатизанти: "Не продавайте своята земя"? Не може да искаме всички институции да са най-големите патриоти, а всеки български гражданин да мисли за собствения си джоб, подчерта той. Според него освен за земята, трябва да се помисли и за населението на тази земя. Демографският въпрос е по-застрашителен, смята Стоилов.
Депутатите отхвърлиха предложение на Лютви Местан за отлагане на дебатите
по мораториума. При прегласуване „за” предложението гласуваха 111 народни представители, „против” – 106, „въздържал се” – 5. "Има шанс Народното събрание да постигне съгласие по този въпрос. Не е добре по тази тема да се делим политически. Ще направя предложение да се върнем към тази тема, след като ни се представи или изработим заедно прецизен проект за решение”, заяви Местан.
"Разликата е, че ние бихме искали тази идея да се реализира по прецизна процедура. Има разлика между обявяване на мораториум, с който бихме излезли от срока, определен в договора, и другата идея за налагане на специфични ограничения за закупуване на българска земя. Такава европейска практика има, но за това нещо не се налага мораториум”, каза още той.
Относно приетото решение за мораториума президентът Плевнелиев заяви:
"България трябва да спазва договореностите, които е подписала, включително и по отношение на продажбата на земеделските земи на чужди граждани".
"Когато ние искаме да сме член на ЕС, ние трябва да си дадем сметка, че ставаме член и на общия пазар. Когато сме член на общия пазар, трябва да се държим освен като българи, и като европейци. Това е съзнателен избор на българската нация. Следователно ще спазваме законите, ще спазваме правилата, ще спазваме договорите, които сме подписали, за да бъдем достойни европейци. Не бива да се поставя под съмнение нещо, което отдавна е решено, разписано и предоставено като ясна и категорична българска позиция", категоричен бе държавният глава.
