Р ешението на България да издигне двама кандидати за Генерален секретар на ООН няма прецедент в историята на организацията.
Първият заел този пост през далечната 1946 г. е норвежецът Трюгве Ли. По онова време на практика не е имало установени правила за избора на Генерален секретар на Организацията на обединените нации.
Вижте всички мъже, оглавявали ООН, в нашата галерия.
„В дните на откриването на сесията на общото събрание, консултациите за поста Генерален секретар ставаха все по-активни. Моето име продължаваше да се появя и в спекулациите по вестниците, но първият сигнал беше повишеното внимание на американската делегация към мен”, пише самият Ли в мемоарите си.
През 1946 г. в Съвета за сигурност се обсъждат кандидатури от цял свят, но в крайна сметка неофициалният списък е сведен до американец, югославянин, руснак, холандец, поляк, французин и самия Ли, чиято номинация е одобрена като компромисен вариант от великите сили.
Нито един от тези кандидати не е издигнат от дадена държава. Дори самите те не знаят до един момент, че имената им се обсъждат в Съвета за сигурност.
По подобен начин продължават да се избират генералните секретари на ООН през цялата студена война, а и след това. Понякога сред обсъжданите кандидатури има на повече от един човек от дадена страна, тъй като фокусът е насочен към отделните личности. Но крайното решение на практика взимат САЩ и СССР. По традиция, за да няма конфликт на интереси се избира човек, който не гражданин на нито една от петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност - Русия, Великобритания, Франция, Китай и САЩ.
Изборът става съобразно член 97 от Устава на ООН, в който пише, че „генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност”.
През 1946 г. Общото събрание приема резолюция, според която е „желателно Съветът за сигурност да предлага само един кандидат за разглеждане на Общото събрание, като обсъждането на номинацията в Общото събрание трябва да се избягва”.
Изборът на въпросната номинация, както и подборът на кандидатите винаги е ставал при закрити врати.
Заради основателните критики, че по този начин процедурата е непрозрачна, през тази година Съветът за сигурност и Общото събрание взеха мерки, за да направят процеса на подбор по-прозрачен и открит.
Така за първи път в историята на ООН кандидатите се номинират от страните-членки и техните имена са подложени на обсъждане, а макар и неофициално резултатите от всяко от заседанията на Съвета за сигурност за избора на Генерален секретар, стават обществено достояние.
Ето защо действията на България са безпрецедентни. Страната ни не само издигна един свои кандидат – Ирина Бокова, но реши да го замени с друг – Кристалина Георгиева. И тъй като няма процедура за замяна, на практика България вече има две кандидатури за поста Генерален секретар.
Всъщност кандидатурата на Кристалина Георгиева все още не е факт. За да стана такъв, тя трябва да бъде обсъдена в Съвета за сигурност, което съдейки по реакциите в Русия, ЕС и САЩ, е почти сигурно.
Кабинетът издигна Кристалина, тя проговори
Бокова не се отказва. Две българки в битка
Евродепутати доволни от решението за Кристалина
Дали Георгиева има по-големи шансове от Бокова да бъде избрана? Да. Реално Ирина Бокова нямаше как да бъде одобрена от САЩ. Причината не са нито нейното минало, свързано с комунизма, нито пък фактът, че има подкрепата на Москва и дори в руските медии е определяна, като кандидата на Русия.
През 2011 г. под ръководството на Бокова ЮНЕСКО приема Палестинската автономия като страна членка. Скандалът е огромен, особено на фона на преговорите с Израел за мир. САЩ излизат от ЮНЕСКО и спират финансирането за организацията, което формира около 25% от нейния бюджет. По това време поста държавен секретар (външен министър) заема Хилари Клинтън, която ще е следващия американски президент, ако победи Доанлд Тръмп на изборите тази година.
#Bulgaria's government may nominate its #EU commissioner, #Georgieva, as its official candidate for #UN chief.https://t.co/29ojTpQqdM
— EUobserver (@euobs) September 13, 2016
В същото време заради неформалната регионална ротация се предполага, че следващият Генерален секретар на ООН ще бъде от Източна Европа. А и все повече се налага идеята, че е дошъл моментът за първи път в своята история организацията да бъде оглавена от жена.
Ето защо кандидатурата на Георгиева е по-избираема от тази на Бокова. Тук тежката дума обаче има Москва.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков, както и колежката му от външното министерство на Русия, Мария Захарова официално опроверга информацията, че германският канцлер Ангела Меркел е убедила Владимир Путин да подкрепи кандидатурата на Георгиева.
Дали Путин ще се откаже от „любимката” си Бокова, както я определят руските медии и ще одобри друга българка за поста Генерален секретар на ООН, предстои да видим.
Добави ни в предпочитани източници в Google
