Експерти обясняват: Какво наистина представлява раждането

Р аждането е най-естественото нещо за една жена. Милиони бебета се появяват на бял свят всяка година, но въпреки това много бъдещи майки не могат да се насладят на емоцията от бременността с първото си дете, тъй като се страхуват именно от раждането – страхуват се от непознатото, пише „Дейли Мейл“.

Всеки знае, че това е болезнен процес, но колко точно силна е болката? Колко време ще продължи? Ще бъде ли постоянна? Какво се случва в родилната зала и какви са възможните обезболяващи методи?

Водещи експерти разкриват истините за процеса от контракциите до раждането пред „Мейл Онлайн“.

Въпросът, който погрешно е смятан за глупав – „Как да разбера, че раждането започва?“

За да прегърнете детето си в ръце, трябва да приемете факта, че ще преминете първо през болката.

За жените, които са бременни за пръв път, може да се окаже трудно да разберат кога раждането е започнало заради фалшиви сигнали.

„За бъдещите майки, които досега не са раждали, може да е трудно да разпознаят кога процесът е започнал, тъй като в последните седмици на бременността се сблъскват с редица симптоми“, обяснява специалистът Елизабет Дъф.

„Бракстън-Хикс контракциите (или т.нар. фалшиви контракции) често объркват жените“, казва Дъф.

Контракциите на Бракстън-Хикс са подготвителни контракции. Те се появяват след 26 гестационна седмица. Те не са свързани с раждането, а (както сочи името им) "изпитват" готовността на организма и матката, поддържат тонуса им и ги подготвят за предстоящото изпитание по отделяне на бебето от майката.

Разграничаването на подготвителните контракции и контракциите при раждането е важно.

Според Елизабет Дъф жените не трябва да се притесняват от тези контракции, тъй като те са нещо съвсем нормално.

„При жените, които раждат за пръв път, обикновено процесът е по-бавен. Ако усетите чести контракции, следете и си записвайте на какъв интервал от време се появяват. Ако са на около 10 или по-малко минути, много е вероятно става въпрос за същински контракции. Но ако са леки и се случват рядко, най-вероятно са просто подготвителни контракции“, обяснява специалистът.

Когато разберете, че дългоочакваното раждане действително започва, много е важно да не се паникьосвате, категорична е Дъф и съветва да продължите да се движите нормално, да се изправяте, за да позволите на гравитацията да ви помогне също.

„Докато имате енергията – не спирайте да се движите. Ако процесът тепърва започва, важно е да хапнете нещо, което да не е тежко, но да ви зареди с енергия“, допълва още специалистът.

„Тази енергия ще ви трябва по-късно. А с напредването на раждането – все по-малко ще ви се яде“, обяснява още Дъф.

„Раждането може да започне много по-рано, преди да е нужно още да идете в болница“, поясняват акушерките Анабел Атил и Мери-Роуз Пинатели.

„Могат да минат часове, дни или нощи с дълги и силни контракции, докато настъпи времето“, допълват още те.

„Много често медицинският персонал отпраща двойките обратно у дома, ако жената още е далеч от самото раждане и няма необходимото разкритие. Това време е изморително за жените, които раждат за пръв път, тъй кат опри тях процесът обикновено е по-бавен“, казват Анабел Атил и Мери-Роуз Пинатели.

Записвайте контракциите си и следете дали стават по-чести. Обадете се на лекаря си, ако получите кръвоизлив, усетите, че водите ви изтичат, че движенията на бебето ви са забавени, ако имате усещането, че вдигате температура или имате силни болки в главата.

Раждането може да започне по всяко време – ето защо, ако се чувствате несигурни, просто се обадете на доктора си.

Какво става, когато изтекат водите?

Много хора си представят изтичането на водите като сцена от филм – бременната жена ще си пазарува спокойно, когато изведнъж кофа с вода се излива на пода. В действителност обаче много жени не забелязват активно изтичане на околоплодни води.

„Може да усетите нещо като пукване. Това действително е пукване на амниотичната торбичка – мембраната около бебето, която е пълна с вода“, обяснява Дъф.

Повечето жени забелязват изтичането на водите като подмокряне. Рядко има изливане на голямо количество, както е по филмите.

Падането на „тапата“

Цервикалната запушалка предсталява секрет с по-гъста консистенция, който затваря маточната шийка. Предназначен е да предпазва навлизането на болестотворни микроорганизми към матката. С наближаването на термина и зачестяването на подготвителните контракции маточната шийка се разширява. Това води до „изпадане“ на слузестата запушалка.

Как ще я разпознаете – прилича на влагалищно течение, но секретът върху бельото е по-гъст. Възможно е да има леко оцветяване ( в розово, кремово, ръждиво, кръвенисто).

„Запушалката“ може да изпадне и направо като слузестоподобно образувание, наподобяващо тапа.

„Това е знак, че раждането започва“, казва Дъф пред „Мейл Онлайн“.

„Понякога с падането на тапата може да има капки кръв. Ако обаче има повече кръв, трябва да се свържете с лекаря си“, съветва специалистът.

Колко силна ще бъде болката?

Няма измъкване – раждането е болезнено. Но от много фактори зависи колко точно ще боли. Един от факторите е позицията на бебето.
„Най-обичайната позиция на бебето е с главата надолу и с лице към гръбначния стълб на майката“, казва Дъф.

„Това – и с доза късмет – означава, че раждането ще протече бързо, а болката няма да е чак толкова непоносима“, обяснява специалистът.
Някои жени може да са късметлийки и да не изпитат силна болка изобщо, други обаче ще разчитат на обезболяващи по време на раждането.

„Другото неща, които влияят върху болката, са страхът и безпокойството. Ако жената се отпусне, това ще ѝ помогне по време на контракциите. Не е лесно, защото тялото не реагира по този начин на болката. Това са просто мускули, които помагат на бебето да мине през родовия канал – така трябва да мисли родилката, за да ѝ е по-леко“, обяснява специалистът.

„Болката е силна, защото някои от тези мускули не са били използвани преди. Но всичките тези неприятни усещания означават, че съвсем скоро ще се срещнете с детето си“, допълва още Дъф.

Епидуралната упойка не е единственото обезболяващо

Епидурална анестезия представлява вид обезболяване, което прави нечувствителна само долната част на тялото. В зависимост от дозата на въведения медикамент пациентът изпитва някакви усещания (дърпане, движение), но не чувства болка. При епидуралната анестезия се прави блокада на нервните пътища между гръбначния канал и твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък.

Тази ефективна упойка се използва масово от родилките, но съществуват и други начини за справяне с болката.

„Раждането във вода може да отпусне майката. Взимането на топъл душ също може да помогне. При някои жени нежният масаж върху гърба облекчава болката“, казва Дъф.

„Важно е да запомните, че различните подобни обезболяващи методи действат различно при всяка жена. Много е индивидуално какво на вас точно ще ви повлияе положително“, допълва специалистът.

Съществуват и много обезболяващи лекарства, които могат да се включат венозно по време на раждането – като петидин, диаморфин и др.

Трябва ви план А, план Б и... поне план В

Всяка бъдеща майка има някаква идея в главата си как би протекло раждането. Много жени се надяват изобщо да нямат нужда от болкоуспокояващи. Според Елизабет Дъф обаче е важно всяка бременна да има план А, план Б и поне план В.

„Не е краят на света, ако сте планирали естествено раждане, но усещате, че не можете да се справите с болката и си поискате обезболяващо“, казва Дъф.

„Направете си план, но не живейте с идеята, че ще го следвате на всяка цена“, съветва още специалистът.

Трябва да се оставите в ръцете на доверени специалисти – питайте и търсете отговори на всичките въпроси, които ви смущават в този момент.

Консултирайте се с акушерките за съвети.

Самото раждане

Действителното раждане започва, когато разширението на маточната шийка е завършило напълно. Тогава идва ред на придвижването на бебето по родилния канал. За неговото изтласкване роля играят контракциите (както обяснихме по-горе).

Отличителен белег за начало на периода е усещането за напън, което се появява. Изгонването на плода е най-активният период на раждането от страна на родилката – това е тази част, в която се изисква от нея участие.

Волевите усилия при напъните завършат ефекта на контракциите, които са силни, но не са достатъчни за изтласкването на бебето напред.

Продължителността на този период зависи от поредността на раждането, позицията и ръста на бебето.

След раждането на бебето матката продължава своята контрактилна дейност. Контракциите вече не са болезнени и така силни. След няколко минути се се отделя плацентата.

Лекарят прави оглед на родилния път и ако се налага извършва необходимото възстановяване на тъканите.

Ето какво да вземем в родилното отделение (списък за раждане):