"Живеем в епоха с много блага, а хората все по-често са нещастни"

Д нес Ирина Люцканова ни среща с един млад психолог - Даниел Троев. Заедно с него ще се опитаме да разберем - каква е разликата между щастието и обикновеното удоволствие.

Даниел Троев е от онези млади хора, които излъчват мъдрост и изумително спокойствие и хармония. Дани е психолог и помага на хората да преодоляват житейските трудности и проблеми, развивайки психическата си устойчивост. Той насочва хората да откриват различни възможности за себе си за живот отвъд страха, несигурността и тревогата.

Романтично казано,  Дани помага на хората да подреждат пъзела на вътрешния си свят, така че да си проправят път в лабиринта на живота.

Разговарям с Дани Троев за щастието. Избрах точно него за този разговор, защото е много зрял и изглежда не просто щастлив, а и умиротворен и балансиран. Знам, че чете много и помага на хората с цялото натрупано до момента познание. И така – какво е щастието?

Парадоксът на нашето време е, че живеем в епоха с много блага, а хората все по-често са нещастни, страдат все повече от депресии, самотата става все по-често явление. Загубени сме в изобилието от възможности и живеем в нищета в един богат свят.

Какво е щастието?

Дани казва, че то е присъщо и естествено състояние на хората. Децата са пример за това, какво означава да си щастлив и да излъчваш радост с цялото си същество.

Ние притежаваме тази природа на щастието, тя е вътре в нас и хем е наше право, хем наша отговорност. Цялата наша психическа енергия лежи на концепцията за щастието. Ние виждаме, че когато човек е щастлив всичките му физически и психически функции са в състояние на пълна мобилизация и удовлетвореност, а когато човек е нещастен, той започва да търси компенсации за нещастието си, започва да губи доброто си физическо здраве и удовлетворението от нещата, които прави. Щастието е енергията на самия живот!

Попитах Дани дали трябва да преживеем нещо лошо, за да започнем промяната в себе си и да се оглеждаме за щастието? Не е непременно.

В древните текстове се казва, че има четири типа хора, които търсят извора на живота – едната група започва да търси истината като следствие от преживяното страдание, но други тръгват от любопитство, трети от желание за трупане на богатства, а четвъртите – от искрен стремеж към истината.

Има различни начини да бъде запалена искрата на истината. Страданието сякаш е най-достъпният и най-заставящият човека път. То провокира отдръпване навътре, анализ и предприемане на неотложни действия. Негативните процеси и случки ни дават обратна връзка за нас самите – къде съм аз, какво се случва и чрез страданието ние започваме малко повече да се вглеждаме във себе си, ставаме по-чувствителни и сензитивни.

Преминавайки през трудности, човек съзрява и се пробужда, затова донякъде има основание твърдението, че човек трябва да премине през страданието, за да има развитие. Защото щастието има това опияняващо въздействие, в което човек се носи по течението и не излиза от рамките на комфорта към промяна.

Промяната винаги идва отвътре.

Появява се импулс или нещо става във външния ни свят. Този импулс е много важен момент в човешкото развитие и израстване – казваш си „ЧАКАЙ, нещо трябва да се направи, да се случи, не може да продължавам така“! Всичко обаче трябва да започне с въпросите, а ние често бързаме и търсим отговори БЕЗ да зададем въпроси.

Процесът на трансформация започва с въпросите – въпросите осветляват психиката.
Щастието е съпътстващ фактор, то е енергията на самия живот, а енергията, която подхранва психиката не е самоцелна. Канадският клиничен психолог Джордън Питърсън казва, че щастието е слаба и неподходяща цел, то не е релевантна, не е истинска цел.

В днешния свят има залитане по щастието и превръщането му в самоцел, издигането му в култ – щастието е това, което ми носи само и единствено позитивно усещане, защото трябва да се чувствам добре. В психологията обаче се прави отчетливо разграничение между термините удоволствие и удовлетворение.
Удоволствието е свързано повече с външните и краткосрочни неща, които получаваме, именно това щастие е слаба цел. Слаба, защото не може да мобилизира човека, за да разкрие потенциала и възможностите си за пълноценен живот и героични подвизи.

Удовлетворението е вътрешната функция и е качество на духа, не е преходно и плитко. То дава усещането за принос и живот. За да изпитва човек удовлетворение, той трябва да има правилно ситуиран мироглед.

За да бъдем удовлетворени трябва да имаме в нас изградени ценности. Ако човек е удовлетворен, той не е зависим от трудностите, защото е щастлив дори от факта, че ще преодолее пречка, ще се справи с проблем, ще израсне още.

Гневът също често се използва с терапевтична цел и за себепознание – когато изпадаме в гняв това означава, че е нарушена наша ценност и така разбираме коя е тя. Позитивните и негативните емоции са инструмент на познанието.

Ако усещам, че правата ми са нарушени, то значи че и аз някъде не изпълнявам дълга си. Ако човек обаче започне да се замисля как да поеме отговорност за живота си, то той ще види промяната.

Всеки от нас е сътворец на собствената си действителност и притежава едно малко пространство, една микро-вселена, в която може да се изявява в ролята на управляващ, да стопанисва и твори. Това автоматично вкарва човека в ролята на активност и ресурсност, на вътрешно изобилие. От състоянието на неудовлетвореност, нещастие и нищета ставаме проводници на щастието.

Само трябва да започнем да работим в това наше лично пространство, което ни е дадено и да се опитаме да действаме, да споделяме позитивни мисли всеки ден, да се усмихваме на околните или да даряваме щастие и да повдигаме духа на другите. И точно в този момент се случва прехода и ние влизаме в състояние на изобилие, защото сме станали генератори или проводници на щастието.

Как да запазим баланса? За човека, който върви по въже, е много важен баланса, но той не е самоцелен, защото човекът има въже, по което да върви, но има и цел. Изключително важно е човек да си зададе въпроса – къде отивам, каква е целта ми и чак тогава да търси щастието. Защото ако въжеиграча спре на въжето, доволен, че е намерил щастието и баланса, той веднага пада. Щастието не е самоцел.

Защо понякога сме недоволни, прегаряме и се отегчаваме? Хората най-често получават удоволствие чрез сетивата. Дали ще е чрез ума ни, който си представя хубави преживявания или получаваме удоволствие чрез зрението, вкуса или емоциите е без значение. Ако обаче разчитаме само на сетивата , то попадаме в капана на четирите стадия на удоволствието – първо имаме глад за нещо, след като удовлетворим глада следва насищането, неминуемо стигаме до фазата на пресищане и финално – отвращение, прегаряне. Тези фази са валидни както за личните отношения и връзки между хората, така и за работата – уж много обичаме човека или работата си, но като стигнем до фазата на консуматорското пресищане захвърляме всичко. Всъщност е важна нагласата, с която правим нещата и това измерение в повече, което даваме на другите.

Това добавъчно нещо в повече обикновено е духовното измерение, ценностното измерение. Ние сме в този свят, за да се научим да обичаме, да отдаваме, да служим и да се борим за нещо смислено. Когато добавим това измерение в повече, тази добавена стойност, то само тогава си отговаряме на въпроса защо правим нещата и придобиваме смисъл.
Много хора се хващат на капана на консуматорското мислене: „Живей за мига“, „Живей в настоящето, няма друго“. Да, няма друг миг освен настоящия, но трябва да си отговорят на въпроса ЗАЩО и ЗА КАКВО, КОЕ е важното за мен тук и сега, кое е важното, което преживявам. Без това измерение в парадигмата на „Живей в настоящето“ оставаме извън обсега на щастие.

С Дани говорихме и за ежедневните ритуали за щастие. Има ли такива навици, които да изградим в ежедневието, които да ни помагат да бъдем щастливи? Всеки ден ние трябва да си припомняме какъв е нашия мироглед, кой съм аз, какво искам и какъв е процесът за неговото постигане. Това е най-добрият ритуал! Ежедневно трябва да подхранваме правилния мироглед. Трябва да сме в синхрон със съвестта си и с личността си и да споделяме щастието и знанието с другите. Всяко действие по отношение на друг човек трябва да подхранва неговата висша природа!
Ритуал за щастие е и природо – съобразен ритъм на живот на човека –да се съобразяваш кога ставаш, кога лягаш, с какво се храниш, колко често спортуваш и общуваш с природата. Ако си в хармония с околния свят, то си в хармония със себе си и си щастлив.

Тръгвам си от срещата с Даниел Троев умиротворена и окрилена, защото знам, че щастието е избор на човека. Труден или лек, този път е единствения, който си струва да извървим. С ежедневните ни усилия да градим и развиваме собствената си личност, да даряваме другите с жестове на подкрепа и вдъхновение, да прибавяме в дните си добавена стойност. И да живеем щастливи от това, че сме упражнили правото си на жизнеутвърждаващ избор!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.