По следите на Древния Египет в днешна София

Имало ли е храм на египетски бог на днешния площад „Гарибалди“? А можем ли да видим монети с лика на Изида от Сердика? За какво служи лампата, намерена в древен гроб в нашите земи? По стъпките на Древния Египет в днешна София тръгваме заедно с младия български учен - доктор Весела Атанасова, преподавател в Департамент Средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет, в Катедрата по Стара история на СУ “Климент Охридски” и и главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките.

В края на миналия месец доктор Атанасова представи двуезичния тематичен сборник “Египетските култове в Сердика”. „В него заедно с професор Лоран Брико от френския университет Жан Жорес в Тулуза сме представили пет отделни статии по темата“, разказва д-р Весела Атанасова и допълва: „Първата статия „Египетските култове в гръко-римския свят” е на проф. Брико и въвежда в проблематиката, очертавайки пътя на египетските култове от родината им до гръко-римския свят.

Моята статия „Египетските култове: от Египет до Сердика“ е втора и се фокусира върху присъствието на култ към Изида, Сарапис и Хапрократ в Сердика по време на римската епоха. След нея идва статията на доц. Бистра Божкова от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ – БАН) „Египетските култове в Сердика по нумизматични данни“, която описва монетосеченето в Сердика и изброява монетните емисии с лика на трите египетски божества.

В четвъртата статия „За Сердикийския Серапейон – опит за реконструкция“ доц. Георги Мавров и Кателина Салтирова-Павлова от Регионалния исторически музей – София обсъждат присъствието на храм на Сарапис в Сердика, който най-вероятно се е намирал на днешния площад “Гарибалди” в София.

Последната статия „Изображения на египетски божества с неизвестен произход“, писана от мен и д-р Слава Василева (НАИМ – БАН), е във формата на каталог на предмети с неизвестен произход, които се помещават в НАИМ–БАН и частните колекции „Арете-Фол“ и фондация „Тракия“.

Така доктор Атанасова ни показва, че всъщност древните египтяни и техните предмети – са били познати по нашите земи. Най-малкото, защото териториите на траки и египтяни всъщност са били в рамките на една империя – Римската.

Какво най-често откриваме в България? Доктор Атанасова разказва: „Най-често откриваме произведения на пластиката – малки статуйки, амулети, украшения. Това са лесно преносими предмети, които обаче често сменят собствениците си, затова по-трудно можем да научим повече за мястото им на производство. Също така, познати са ни монетни емисии с ликовете на египетските божества Изида, Сарапис и Харпократ от почти всеки голям град на римските провинции Тракия и Долна Мизия (т.е. територията на днешна България).“

Духовното влияние и вярванията на египтяните също са били познати по нашите земи. Доктор Атанасова разяснява, че тук е имало така наречените „адепти“, които вярват в египетските богове – издигат храмове в тяхна чест, както и паметници – или внасят такива от Египет. И на територията на днешна София могат да бъдат открити следи от религиозния култ. „И днес духовният аспект е важен и в трудните си моменти сме се научили да търсим упование в религията.

Темата за смъртта и за това, което следва след нея е вълнувала хората от всички епохи“, казва доктор Атанасова и допълва:  „Техните вярвания обаче изглеждат някак екзотични за нас. Сред паметниците от Сердика има една керамична лампа, която е намерена в частен гроб.

Вярвало се е, че лампата ще осветява пътя на покойника в Отвъдното и затова е поставена в близост до него, за да му е “под ръка”. Изобразеният бог Сарапис върху нея пък е трябвало да закриля притежателят й по време на цялото пътуване.“

Светът на древните египтяни изглежда много различен от нашия, но според доктор Атанасова, която е посветила години от живота си в изучаване на миналото, това не е точно така. Защо обаче животът им ни се струва по-тайнствен и мистичен? „Най-вече защото изглежда твърде различен от нашия. Но това е само привидно!“, казва доктор Атанасова и споделя: „Историите за пирамиди, мумии, златни съкровища от царските гробници, проклятия и божества, които спасяват или убиват без съмнение привличат модерния човек.

Подходът на изобразяване на човешкото или животинското тяло, на нещата от всекидневния живот също е доста по-различен от съвременния, който е по-близък до този възприет от гърците, т.е. 3D изображенията. “Странните човечета” както обикновено някои хора наричат египетската писменост също предизвиква изумление. Много малко знаят обаче, че древноегипетският език има своя азбука и граматически правила.

Всъщност, когато започнем да четем египетските текстове си даваме сметка, че тези хора са били в много отношения точно като нас, със същите желания и тревоги, с еднакви стремежи и пороци. Родителите са обичали децата си, влюбеният е чакал възлюбената си, висшите служители са се борели за все повече власт и т.н.“

Как обаче се заражда любовта към една древна и географски далечна цивилизация в един млад български учен? Доктор Атанасова споделя, че самата тя не знае дали тя е избрала египтологията, или египтологията е избрала нея. Една от срещите, които я вдъхновяват да се насочи именно към тази наука е с българския професор Сергей Игнатов, който запалва искрата и я поддържа в много студенти в България.

Изучаването на египтологията обаче изисква много отдаване – но доктор Атанасова не само не се отказва пред трудностите – напротив, работи още по-отдадено, за да навлезе в материята. „Покрай египтологията се докоснах до много повече неща, отколкото съм предполагала първоначално. Наложи ми се да науча или поне да мога да работя с няколко нови западноевропейски езика (френски, немски, испански, италиански), да изучавам граматично класическия арабски език, както и египетския му диалект, да чета текстове на древни езици (основно древноегипетски, но в няколко различни форми и епохи).

Научих се да работя с новите технологии, за да мога да презентирам работата си, да преподавам, да пиша статии, монографии ... Успях да развия и творческия си талант, защото на няколко пъти ми се наложи да замина в Египет да прекопирвам текстове от оригинални египетски паметници. Трябваше да мога да рисувам! Измежду всичко това се запознах с много нови и с различна националност хора, пътувах в няколко континента и ми се случиха вълнуващи преживявания.“

След издаването на сборника, който показва египетското наследство по нашите земи, доктор Атанасова мечтае да помогне на хората да се докоснат до историята по един вълнуващ начин. „Надявам се още дълго да се занимавам с изучаването на историята на Древен Египет и да успявам да я предавам възможно най-достоверно на всеки, който иска да задълбочи знанията си в тази посока.“