Българката, разкрила пред света историята на София

"...археологията стана моя професия, а софийските старини - моя съдба."

На 3 април в далечната 1879 година Учредителното събрание избира София да стане столица на Княжество България. 

Във вековете този град носи множество имена - Средец, Сердика, а когато именно той е посочен за столица на свободна България, София е далеч от представата за град, който ще бъде лице на държавата. С времето всичко това се променя - архитекти от Европа дават именно онзи вид, който кара столичани да се гордеят с града си.

Но под този град "спи" история, която само показва колко древен и важен град е София. Днес ще си припомним за една жена, която отдава живота си на миналото на столицата ни.

Тази забележителна жена е  Магдалина Станчева - пазителката на паметта на София. 

Тя посвещава живота си на "софийските старини", като подарява на всички нас познание за миналото и колкото и парадоксално да звучи - дава бъдеще за историята на София.

Тя успява да получи званието "археолог на София" заради нейната дейност, като активно участва в археологическите разкопки на редица археологически паметници в столицата и околностите. 

Магдалина Станчева е родена на 7 септември, 1924 година в София. През 1948 година завършва Софийския университет "Свети Климент Охридски". 

Кариерата й започва по нейни думи - продиктувана от нелеката материална ситуация, в която Магдалина и семейството й се намират. Понякога обаче съдбата тласка хората именно към пътя, предопределен за тях. Срещата на Магдалина с археологията ще се окаже съдбовна любов за цял живот. 

"Не съм мечтала да стана археолог. Обстоятелства ме хвърлиха в тази дейност. Понякога се шегувам, че станах археолог поради бедност, но тази шега е много близо до истината. И после археологията стана моя професия, а софийските старини - моя съдба", разказва археоложката.

Нейните първи спомени от разкопки са от центъра на София, който ще се превърне и в център на професионалното й развитие. 

"Първите разкопки в София, на които трябваше да работя още като надничар в Археологическия музей, бяха на изкопите за строежа на Партийния дом -тогава, разбира се, с главно “П”. Там се започна моята одисея на археолог на строителни обекти, а завърши на противоположния край на ларгото, където щеше да бъде и се построи една от централните станции на метрото. Като  години това са цели тридесет и три - времето от 1948 до 1980 г. "

В множество книги, изследвания, публикации в периодичния печат, кореспонденция, дневници от разкопки тя засвидетелства своята грижа не само към откриването, но и към изследването и популяризирането на археологическите паметници като част от културно-историческото наследство.

Нейната грижа за славното минало на София обаче не свършва с откриването на даден артефакт, за нея важни са музеите и музейните експозиции, неведнъж тя изпълнява ролята на главен експерт в подреждането на различни музеи, сред които основно значение имат Археологическият музей, Музеят за История на София и най-вече Националният исторически музей, за чието преместване в Боянската резиденция тя има ролята на главен консултант.

През 70-те години Магдалина Станчева е делегат на Българския национален комитет на ИКОМ в Париж. Членува в Комитета за световно културно наследство и шест години е негов вицепрезидент.

Поддържа професионални контакти със световноизвестни учени и музейни специалисти.

Като делегат на България към Комитета за световно наследство внася за обсъждане български паметници за включването им в листата за закрила на UNESCO.

През 1990 година Магдалина Станчева започва преподавателска дейност в Нов български университет.

Магдалина Станчева си отива 6 октомври 2014 година, но историята на София, която е открита пред очите ни завинаги запазва любовта й към археологията.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.