КАТАСТРОФА №1
17 септември, 1925 година
Сив и мрачен дъждовен следобед в Мексико Сити. Фрида и Алехандро, влюбени и едва 18-годишни се качват в автобуса, за да се приберат от училище.
Внезапно Фрида се сеща, че чадъра й го няма. Тя и приятелят й слизат и се връщат да го търсят, но за съжаление - не го намират. След малко хващат следващия автобус, дори си намират места. Няколко минути по-късно в автобуса се врязва трамвай.
Тялото на Фрида е раздробено.
Десният й крак е счупен на единадесет места. Две от ребрата й са счупени. Ключицата й също. Бедрената й кост е раздробена. Парче метална рампа поврежда половите й органи.
С такива травми всеки друг би умрял. Но Фрида не е всеки. Смъртта все още не я желае.
В ГАРДЕРОБА НА ФРИДА КАЛО - ФОТОГАЛЕРИЯ
Защото мисията й… едва сега започва.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е родена на 6 юли 1907 година в Мексико. Баща й е фотограф от немски произход, а майка й е испанка, родена в Америка.
Още с раждането си Фрида е целуната от съдбата. А тя обикновено е жестока с избраниците си.
Мексиканската революция заварва семейството на Фрида, когато тя е едва на 6 години. Малката Фрида прекарва полиомиелит, в следствие на което единият й крак е по-къс от другия.
ВИЖТЕ ГАРДЕРОБА НА ФРИДА КАЛО - ИЗЛОЖБА
Още в самото начало на живота си тя е по-различна от другите деца. Останалите деца й се подиграват, което я прави по-затворена в себе си.
Фрида тръгва по-късно на училище, заедно с малката си сестра Кристина – един от най-близките й хора от семейството.
По-късно Фрида е приета в елитното училище Препараториа. Идеята на семейството е момичето да стане лекар. В учебното заведение едва 35 от 2000 ученици са момичета. Там тя ще срещне бъдещия интелектуален елит на Мексико.
Катастрофата, която обаче раздробява тялото на Фрида променя всички планове.
Така, вместо да следва медицина, Фрида се оказва прикована на легло, носеща специални корсети, които да помогнат за възстановяването на гръбнака и ребрата.
Баща й намества огледало над леглото, така че тя да може да се гледа и да рисува. Фрида започва да прави медицински илюстрации, но скоро става ясно, че рисуването на момичето от огледалото е нещо много повече.
КАТАСТРОФА №2
„Има две големи катастрофи в живота ми. Едната беше трамваят, другата е Диего. Диего е далеч по-лошата“.
Първата среща на Диего и Фрида е през 1922 година.
В този момент Диего Ривера е едно от водещите имена в арт средите в Мексико, той е известен не само с творбите и убежденията си, но и с изневерите и любовните си афери.
Той е нает да нарисува стените на Препараториа – училището на Фрида. В спомените си той описва, как чува глас зад гърба си. Едно малко момиче го пита „Ще ви преча ли, ако гледам как рисувате“. „Ни най-малко“, отговорил той.
6 години по-късно, през 1928 година, съдбата ще ги срещне отново. Тогава Фрида се осмелява да покаже картините си на всепризнатия художник. „Не съм дошла тук за комплименти“, казва му тя. „Не съм нито любител на изкуството, нито аматьор. Аз съм момиче, което трябва да изкарва пари, за да живее“.
Диего й отговаря: „По мое мнение, колкото и да ти е трудно, не трябва да спираш да рисуваш.“
Така започва една от най-бурните любовни истории не само в Мексико, но и в историята.
Фрида и Диего се женят през 1929 година, като семейството на художничката е твърдо против.
Диего има извънбрачни деца, любовници, плюс това е с 21 години по-възрастен от Фрида. Наричат съюза им „брак между слон и гълъб“.
Две години след началото на брака им, Фрида и Диего заминават за САЩ. Двойката е в Сан Франциско, където пресата буквално боготвори двамата мексиканци. Въпреки топлото посрещане, периодът е труден за Фрида. Тя има поредна неуспешна бременност – художничката прави спонтанен аборт, докато е в Детройт, а малко след това майка й умира след операция, направена в Мексико.
След преживения шок от загубите, Фрида и Диего се местят в Ню Йорк, където Диего е нает да направи стенописите на Рокфелер център. Там обаче избухва скандал, след като мексиканецът – и убеден комунист, Диего, изобразява Ленин.
Диего и Фрида трябва да напуснат страната и се завръщат обратно в Мексико.
Следват още два спонтанни аборта и усложняване на здравето на Фрида
През 1935 година идва един от най-големите разриви между Диего и Фрида – Ривера започва връзка с Кристина, по-малката сестра на съпругата му.
Фрида напуска Диего и също започва извънбрачна афера, но година по-късно двамата отново се събират. Домът им, Синята къща, става политическо убежище за Леон Троцки и съпругата му Наталия.
През 1939 година Диего и Фрида се развеждат. Фрида предприема пътуване до Франция, където интелектуалният елит е очарован от мексиканката – но не и тя от него.
Фрида се завръща в Мексико, но скоро след това заминава отново за Сан Франциско, където се подлага на лечение на гръбнака.
Тя е принудена да носи стоманени корсети, които стягат цялото й тяло, което страда от хронични болки и инфекции.
Междувременно умира баща й, което потапя Фрида в дълбока тъга.
Въпреки трагедиите в личен план, картините на Фрида трупат огромна популярност. Тя буди все по-голям интерес в арт средите в САЩ, като нейни картини намират място в редица популярни галерии в Ню Йорк и Бостън.
По време на едно от пътуванията й до САЩ Фрида и Диего отново се сближават и се женят повторно. Неуспешните операции за подобряване на здравето й водят до един от най-добрите й автопортрети - „Счупена колона“ , „Без надежда“, „Дърво на надеждата, стани бързо“ и „Раненият елен“ .
В началото на 50-те години здравословното състояние на Фрида драстично се влошава.
След десетилетия хронични болки, които тя притъпява с опиати, болкоуспокояващи и алкохол, в характера й настъпват редица промени.
Тя се придвижва с инвалиден стол, а имунната й система се влошава.
Въпреки че вече е добре позната, че получава своите поръчки за портрети и има своите клиенти, Фрида все още няма самостоятелна изложба.
Усещайки, че краят наближава, фотографът Лола Алварес Браво организира първата й самостоятелна изложба, която е открита през април 1953 година в Мексико Сити.
Здравословното й състояние не позволява да стигне сама до изложбата – затова тя присъства там на носилка.
13.07.1953г.
„Дано никога не се върна“
Около 6 сутринта на 13 юли медицинската сестра, която се грижи за Фрида Кало я намира мъртва.
Официалната версия за смъртта на художничката е белодробна емболия. Неофициалната: има предположения, че Кало се е самоубила. Фактите, които водят към тези съмнения са, че дава подаръка за годишнината от сватбата на Диего месец по-рано, а тя взима 11 хапчета обезболяващи.
В дневника на Кало, Диего намира бележка: „Смятам, че изходът ще е забавен. Дано никога не се върна“.
Истината за Фрида не може да бъде търсена в живота или смъртта й, а в картините, които оставя след себе си.
Като например „Двете Фриди“. Където всеки може да открия коя е неговата.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
