Душата отвъд невиждащите очи: Гео, който чакаше чудо

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“

---

Хората казват, че очите са прозорец към душата.

Е, в случая на Гео – това не е точно така, защото той губи зрението си.

Когато живееш на улицата, няма как да получиш медицински грижи. Или каквито и да е грижи.

Запознайте се с новата история от малката къща в Кривина, където стават чудеса и група доброволци успяват да намерят дом за изоставените български животни в Германия и Швейцария.

Не знаем кога и как Гео е попаднал на улицата. Хората, които се грижат за него в спасителния център на Pet sisters отбелязват, че той е имал хигиенни навици – което значи, че може би невинаги е бил без дом.

Да се гадае какво минало е имал е излишно.

Но определено, към момента, в който е намерен, Гео е страдал, при това много.

Сгушен между колите в столичен квартал и уплашен, без зрение – напълно безпомощен, все пак Геo е намерен и отведен в спасителния център в Кривина, където борбата му за нов, по-добър живот започва.

„Често хората си харесват куче по погледа. Е, на Гео "погледът" е малко особен и затова ви молим - вижте душата му отвъд невиждащите очи.“ С този апел се търси дом за него.

Докато се опитват да му намерят семейство, той преминава лечение, неуспешно – в следствие на което губи окото си.

И съдбата му след това не е по-лека.

Той остава дълго време в България – изпраща десетки кучета, но самият той – така и не намира дом.

Докато обаче се търсят хора за куче, той успява да преодолее страховете си и от наплашеното куче, което няма зрение, той става напълно готов да дава любов – без страх и без очакване, че ще получи същото в замяна.

Гео успява да дочака своето чудо.

Ето как звучи то:

„Гео, когото издирвахме, намерихме, лекувахме, научихме да се справя без зрение, обичахме и ще обичаме завинаги.

Гео, който обиколи почти всички помещения в спасителния ни център.

Гео, който посрещна и изпрати десетки кучета.

Гео, който няколко пъти аха-аха да задомим и все нещо не се получаваше.

Гео, с когото бяхме готови да останем завинаги, но за когото никога не се отказахме да търсим семейство. И го намерихме!“

Днес той е щастливо задомен в Германия и дори има собствена Фейсбук страница, която разказва за живота му.

Неговата история показва, че същественото е невидимо за очите. Докато имаш и можеш да даваш обич – не можеш да бъдеш изгубен.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram