Ива, която влезе в италиански затвор. За да преподава изкуство

Ива Петрова заминава да следва Класическа филология в Италия и така попада в затвора. 

За краткия си престой там тя ще открие какво е призванието й. А също така - ще я вдъхнови да разбере какво означава да имаш кауза и може би - да предаде нататък. 

Ето какво разказва Ива за Vesti.bg и Вдъхновените.

„Попаднах в затвора заради своята ученолюбивост – аз учих известно време в Рим и понеже, за да ми дадат стипендия, имаха изискване да имам 50 часа стаж като доброволец, аз се записах в една програма за преподаване на история на изкуството на затворници в затвора Ребибия“, започва разказа си Ива.

Тя признава, че отначало приема доброволчеството като задължение. „Но моите първи „студенти“ си бяха истинско предизвикателство – беше много трудно да им привлечеш вниманието за повече от три минути! Но трудностите те карат да стиснеш зъби и да се дадеш сметка, че не само ти си важен – важно е кой стои отсреща.“ Ива споделя, че истински се гордее с учениците си, които успяват да изгледат цяла опера от три действия, или да прекарат цял ден в лятната резиденция на папата без нито един инцидент.

Именно заради тях тя прави невъзможното – внася контрабандно в затвора в дамската си чанта чукове, кабърчета и пирони - за сглобяване на рамки за първата изложба на любителите фотографи. След като не я допускат със забранените предмети, тихата и кротка Ива вдига истински скандал. Типично по италиански. „Как измислихме заедно изложбата – затворниците снимаха себе си и семействата си в стаята за свиждане, когато ги посещаваха техните близки – майките, съпругите, братята и сестрите им, децата им. На тези снимки имаше толкова много щастие, прегръдки, сълзи от мъка, сълзи от радост. Художествената им стойност беше съмнителна, но емоцията в тях можеше да те отнесе като товарен влак.

Щастието е дефицитна стока в затвора.“

Ива така и не получава стипендията, заради която „попада“ в затвора. Само че успява да спечели нещо много по-голямо. Научава да цени свободата и разбира какво иска да прави. „Хареса ми да работя с хора, да виждам как това, което казвам или правя, може да промени нагласата им към самите себе си.“

Да откриеш каузата

Историята на Ива и доброволчеството е дълга, като очевидно си дават шанс няколко пъти. В началото – се оказва, че никак не е лесно.

„Все ми се струваше, че не правя нещо като хората. Че не съм „истински“ доброволец, защото сякаш нямах достатъчно енергия, за да променя света сега и веднага. Но, както с всичко друго, човек първо се учи да бъде доброволец. В началото се радваш, че си добър, тупаш се по рамото и си казваш: „Аз съм добър човек!“, изобщо, обръщаш внимание само на собствените си емоции. После започваш да се замисляш каква е ползата от твоята работа и чак тогава виждаш, че не си направил кой знае какво. И понякога трябва да си признаеш честно, че някои неща, които иначе ти носят забавление, са излишни, а за други, които не са толкова приятни няма желаещи и там можеш наистина да бъдеш полезен.“

За разликите между България и Италия

Ива споделя, че в Италия хората опитват да допринесат за средата, в която живеят. За тях доброволчеството е част от начина на възпитание и религията. „Хората дори не осъзнават, че го правят. Те просто приемат за свое задължение да извършват работа в полза на своето училище, на кварталната църква, на местната пожарна, библиотека.“ А защо в България все още това не е толкова широкоразпространено явление? Според Ива това може да е следствие от историческа обремененост от близкото минало, както и лоша организация. Как обаче това може да се промени? Тя е категорична: „Като показваме повече примери – в този случай завистта също може да бъде движеща сила за добро…“

Как Ива успява да „запали“ огънчето в хората, които не са сигурни дали да отделят от времето си за кауза? „Като се опитвам да ги убедя, че това е добро преди всичко за самите тях. Като доброволци ние се учим на много „предмети“, които ги няма в училище – на търпение, на изобретателност, на толерантност.“

За доброволците, които имат повече време

Все повече хората страдат от липсата на лично време, което да отделят за дадена кауза. Какъв е съветът на Ива? „Знаеш, че си намерил своята кауза тогава, когато доброволчеството не е използвано време, а допълнително време, което получаваш“, казва тя и допълва: „Времето не се измерва с часовник, а със силата на емоцията, която изпитваме в даден момент. Можем да сме доброволци и за 10 минути – като помогнем на възрастна жена да пресече онази пътека с ужасно краткия светофар,“ дето някой ден ще напиша жалба до общината… А може и да намерим поле за доброволческа изява в нещо, което наистина харесваме – готвенето, футбола, електронните игри – тогава цял ден ще ни се вижда като миг.“

Вдъхновение Ива намира в хората, с които всеки ден се среща и работи. Тя споделя, че погледнати отстрани, денонощието им изглежда по 28 часа. „В присъствието на такива хора човек, колкото и да го мързи, не може да се отпусне и няма никакво извинение да не прави нещо полезно!“, признава Ива.

Според нея човек може да промени посоката си на живот, но не и каузата, която истински го вълнува. „Ако в сърцето ви или в хола ви винаги има място за още едно бездомно животно, няма значение дали сте учител или банкер – съдбата на животните ще ви вълнува, каквото и да работите.“

А единствено Ива не е знаела, че каузата отдавна я е открила, при това – още в основното учлище. Така едно нейно писмо до непознато другарче в Молдова се превръща в два тона с дарени дрехи и обувки до българското училище в Стояновка. 

Нейният път винаги я е чакал тя да поеме по него. Когато наистина е готова за това.

Ива беше един от лекторите на TEDx Sofia 2019 година.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram