П рез седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.
Да, основният източник на замърсяване на въздуха с фин прах, а и други далеч по-неприятни вещества, в България е отоплението на домакинствата с твърди горива. Не, инсталирането на филтри на всеки комин не е най-ефективното решение на проблема. Всъщност, представлява учебникарски пример за безсмислено разхищение на публични средства. Неслучайно, Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. не включва такава мярка.
Тук изброявам само най-важните фактори:
- Става въпрос за електростатични филтри за малки горивни инсталации, използващи дървесина, пелети, стърготини и трески, с температура на димните газове до 400 градуса. Добавянето на каквото и да е друго гориво – от въглища, през дограма и мебели до пластмасови и текстилни отпадъци – води до нарушаване работата на филтъра и го прави негоден.
- Филтрите ограничават само емисиите на фин прах. Ефективността им може да достигне над 99% (в промишлени инсталации), но не надхвърля 80% в домакинствата при слаб и постоянен режим на горене и около 40% – при силен режим на горене (разпалване).
- Емисиите на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения по никакъв начин не се ограничават от филтрите.
- Праховите частици се натрупват във формата на едри люспи по стените на филтъра. Тези наслагвания се отстраняват при периодичното почистване на комина, тоест изискват разглобяване, почистване и повторно инсталиране или сериозни оперативни разходи на всеки 2 години.
- Електрофилтрите потребяват електричество (колкото постоянно включена крушка), при работа са източник на шум, а поради високото напрежение водят до образуване на озон.
- И накрая, но не на последно място, единичният разход за инсталиране на коминен филтър достига почти 4000 лв., а повечето къщи имат по 2-3 печки и съответния брой комини.
Комбинацията от всичко това прави филтрите неподходящо решение за ограничаване на замърсяването на въздуха, особено когато говорим за енергийно-бедни домакинства, които няма как да осигурят ефективната им и дългосрочна работа. Последната може да се осигури само в обществени сгради (институции, детски градини, училища) или търговски обекти (ресторанти, сервизи, цехове), но там това трябва да се случи с вменяване на такова задължение и последващ контрол, а не да бъде финансирано.
След няколко ограничени опита, никъде по света вече няма значими публични програми за инсталиране на филтри на домакинства. Проучване на denkstatt от 2018 г. достигна до контакт с 14 значими производителя на филтри в Европа като впоследствие се оказа, че реално на пазара е останал само един. Затова и Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. залага подмяната на стари печки на твърдо гориво с по-ефективни или цялостна замяна на отоплението с газово или централно.
Столична община има проект и финансиране за подмяната на старите печки за твърдо гориво на 20000 домакинства с нови и по-ефективни. Това ще намали замърсяването на фин прах и всякакви други вещества около 3 пъти на домакинство като ще осигури и много по-ниски разходи за гориво за бъдеще – много по-добър резултат от филтрите за хора, които си броят стотинките. Както показва долната графика на Американската агенция за околна среда обаче, в дългосрочен план това не е решение, защото остава значително замърсяване, което при физико-географските условия на София ще продължава да води до чести епизоди на много мръсен въздух през зимата. Неслучайно, отоплението на твърди горива в големите градове в Развития свят е по-скоро изключение, като на много места даже отдавна е забранено.
Проста сметка, базирана на горните данни, показва че:
Газов котел емитира толкова фин прах за цял отоплителен сезон, колкото една стара печка на дърва за 8 часа, нова ефективна печка за 1 денонощие или пелетна печка за 3 денонощия.
Тези сметки се отнасят само за директните емисии, които излизат през комина. Твърдото гориво обаче оставя и много пепел, която обикновено се изхвърля – на улицата, в общия контейнер, на двора. Тази пепел често също се разнася от вятъра и добавя още повече мръсотия, която тук не е включена. Освен това, колкото и ефективно да се случва, изгарянето на твърди горива (вкл. пелети) води до значими емисии на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения, които при газа са нищожни.
Ако общината разполага с още 8 милиона лева, които желае да инвестира в мерки за подобряване качеството на въздуха, то най-смисленото действие е подпомагането на газификацията на цели квартали. Това се отнася особено много за кварталите в покрайнините на града, където има много платежоспособни домакинства, които се отопляват на твърди горива, просто защото нямат друг избор. А имат голямо потребление на енергия и съответно общите им прахови емисии вероятно надхвърлят тези от Факултета. Тези хора нямат нужда от финансиране, а от физически достъп до чисто гориво.
Не, поставянето на коминни филтри на домакинствата като мярка за намаляване на замърсяването не е обосновано нито от екологична, нито от социално-икономическа гледна точка. Остава отворен въпросът защо се прави?
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
