Руски военнослужещи не участват в събитията в Източна Украйна. Това заяви руският президент Владимир Путин по време на пряк телевизионен диалог с гражданите на Русия, цитиран от ИТАР-ТАСС.
„Глупости са това. Никакви руски подразделения няма в Източна Украйна“, заяви държавният глава. По думите на Путин в Източна Украйна няма „нито специални служби, нито инструктори“. „Всички са местни граждани“, подчерта руският лидер.
Той каза, че разчита световната общност да разбере колко
сериозно престъпление са извършили киевските власти, използвайки сила срещу мирното население
в Източна и Югоизточна Украйна, обобщава неговите изявления ИТАР-ТАСС. „Хвърлили танкове и авиация срещу гражданското население“, киевските власти „вървят към пропаст и влачат след себе си страната“, изтъкна Путин.
Той каза, че силно се надява да не му се наложи да се възползва от правото да изпраща войски в Украйна, дадено му от Съвета на федерацията, предаде АП.
В Киев бе извършен антидържавен преврат „в пълния, класическия смисъл на думата“,
веднага щом бившият президент Виктор Янукович „отпътува от Киев и изтегли от столицата подразделенията на МВР“. „Защо бе направено това, защо трябваше да се действа толкова непрофесионално, толкова глупаво и страната да бъде запратена в сегашното ѝ състояние – не разбирам. И никой няма отговор“, подчерта Путин.
Същевременно руският президент
за пръв път призна, че в Крим е имало руски военни по време на мартенския референдум,
който даде възможност украинският полуостров да бъде присъединен към с Русия, съобщи АФП. „В разговори със свои чуждестранни колеги аз не криех, че нашата задача се състоеше в това да осигурим условия за свободно волеизявление на кримчани. Затова бяхме длъжни да предприемем необходимите мерки събитията там да не се развият така, както се развиват днес в Югоизточна Украйна, за да няма танкове, бойни отряди на националисти и хора с крайни възгледи, добре въоръжени с автоматично оръжие“, каза държавният глава.
Решенията, които Русия взе по отношение на Крим, са отчасти свързани със заплахата от влизане на Украйна в НАТО,
заяви Путин. Когато военната инфраструктура се приближава към нашите граници, ние трябва да предприемем ответни мерки", поясни той. Имаше и съображения от такъв характер: ако ние не предприемем нищо, те ще вкарат Украйна в НАТО и ще кажат: „Вас това не ви засяга“, и натовските кораби ще се окажат в града на руската военна слава (Севастопол)“, заяви Путин.
Президентът отбеляза, че в съвременния свят с оглед на съвременните оръжия от гледна точка на военните действия близостта до границите няма такова значение, както преди. „Но ако там (в Крим) влязат войски на НАТО, те ще разположат ударни средства и тогава Русия ще се окаже изтласкана от Черноморския регион. Това е реално изтласкване на Русия от този много важен регион на света, за който през вековете са оставени много руски кости“, добави той.
Трябва трезво да оценяваме ситуацията, каза Путин и напомни, че страните от НАТО неведнъж са заявявали, че няма да разширяват блока, но после са се отмятали от обещанията си. Факторът сила винаги ще има значение в международните работи, но държавите трябва да възприемат такива правила на поведение, които да позволяват търсене на компромиси без използване на сила, изхождайки от здравия разум и като се балансират интересите, обясни руският президент. Той даде за пример събитията в Ирак, Афганистан, Либия и други части на света.
Русия никога не е планирала военни действия в Крим.
Готова бе да гради отношения въз основа на геополитическите реалности, но бе принудена да действа поради „конкретните и осезаеми заплахи“ за рускоезичното население. „Винаги сме смятали и сме се надявали нашите хора, рускоезичните, да живеят в комфортни за тях условия, в комфортна обстановка, без изобщо да са притеснени, нито заплашвани по какъвто и да било начин“, каза Путин. По думите му, едва след „заплахите и притесненията, когато народът на Крим започна да говори, че се стреми към самоопределение, тогава се замислихме какво да правим“. „И точно тогава, а не преди 5, 10 или 20 години, бе взето решение да подкрепим кримчани“, увери Путин.
Той призна, че до последния момент е чакал резултата от референдума в Крим. Без позицията на самите кримчани присъединяването на полуострова би било невъзможно, заяви руският лидер. „Щом се разбра, че активността е 83 на сто, че над 96% се изказват за присъединяване към Руската федерация, стана ясно, че това е абсолютно, просто пълно мнозинство, да не кажа цял Крим. При това положение нямаше как да постъпим иначе“, подчерта Путин.
Много кораби от руския Черноморски флот, базирани сега в Новоросийск, ще бъдат предислоцирани в Севастопол, където Москва бе взела под аренда от Украйна друга база за военните си моряци, съобщи лидерът на федерацията, върховен главнокомандващ въоръжените ѝ сили. Путин изтъкна значението на високия потенциал на Крим в корабостроенето и кораборемонтната дейност. Той обеща големи поръчки за местните корабостроителници и добави, че едната вече е получила от министерството на отбраната договор на стойност 5 млрд. рубли. „Ще увеличаваме този потенциал на Крим“, добави руският президент.
Изключително важно е възможно по-скоро да започне диалог между днешните власти в Украйна и отделните региони от страната, каза той. Необходим е „не показен диалог със самите себе си, а реално търсене на компромис“, заяви руският президент, според когото киевските власти посещават провинцията, но не разговарят там с народа, а със собствените си привърженици.
„Много важно е да започнат преговорите в Женева“
за Украйна; „много важно е заедно да помислим за изход от ситуацията“, добави Путин.
Путин освен това изрази увереност, че в рамките на междудържавните отношения Русия ще успее да постигне разбирателство с Украйна. Щом руснаците и украинците се обичат и уважават взаимно, „трябва да намерят начин и да се разбират“, посочи той. „Щом се отнасяме с уважение един към друг, трябва всеки да признае на другия правото да прави собствен избор. Хората, които живеят в Украйна, трябва да проявят уважение към избора на онези, които живеят в Крим“, подчерта руският президент.
Русия винаги ще стои близо до Украйна, увери той и напомни, че дългогодишната руска помощ за съседната страна, „изчислено в парична форма, достига стотици милиарди долари“. Огромен брой общи интереси също свързва двете страни „и ако искаме успехи, естествено трябва да си сътрудничим и да бъдем заедно. Със сигурност ще го разберем, независимо от всички емоционални трудности на днешния ден“, изтъкна Путин.
Президентските избори в Украйна, които трябва да бъдат произведени на 25 май, ще са нелегитимни,
тъй като има действащ президент, а в такъв случай трябва да се промени конституцията, заяви още руският президент.
Путин разговаря днес 3 часа и 56 минути с руснаците в пряк ефир в рамките на телевизионната програма „Открита линия“. Така той не успя да бие рекорда от 4 часа и 48 минути, поставен при предишната му подобна поява на живо миналата година. Той обаче подобри рекорда за интензивност на отговорите, като успя да отговори на 85 въпроса и обръщения към него. Приемането на въпроси започна още в началото на седмицата. Към Путин бяха отправени над 2,5 млн. въпроса - над 1,8 млн. по телефона и 350 хил. чрез есемеси. Запитвания постъпваха и по интернет и чрез видеосъобщения.
