Расмусен вижда „ръката на Москва“ в събитията в Източна Украйна

Г енералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен каза, че вижда „ръката на Москва“ в събитията в Източна Украйна и че ситуацията там „говори сама за себе си“.

В отговор на журналистически въпрос доколко е достоверна информацията на Алианса за участие на Русия в протестите в Източна Украйна Расмусен каза, че „тази информация е надеждна“, но не даде повече сведения. „По принцип не коментираме разузнавателни данни“, каза той и допълни, че „ситуацията в региона говори сама за себе си“.

Расмусен бе в Люксембург за срещата на министрите на отбраната от ЕС.

Той отново призова Русия да изтегли войските си от границата с Украйна и да „престане да бъде част от проблема, а да стане част от решението“.

Според него е преждевременно да се говори за конкретно разполагане на сили на НАТО в Източна Европа. „В момента обмисляме по-нататъшни стъпки за засилване на колективната ни сигурност – нещо, което наричам адекватно разполагане (на сили), въпреки че засега е преждевременно да се говори за подробности какви именно конкретни действия ще предприемем за засилване на нашата колективна сигурност“, каза той. „Но никой не трябва да се съмнява в нашата решимост да гарантираме сигурността на всички съюзници без изключение“, подчерта Расмусен.

По думите му

НАТО не обмисля военни мерки за уреждане на кризата в Украйна.

„Смятаме, че е необходимо да се намери политическо и дипломатическо решение“, каза той.

НАТО планира триетапен отговор на действията на Москва: подсилване на отбранителните планове, повече военни учения и съответно разполагане на военни сили с цел успокояване на страните членки на организацията, които са най-близо до Русия, обясни Расмусен, цитиран от АП.

Той освен това призова за засилване на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО заради несигурността какво може да направи по-нататък Русия.

Говорителят на Белия дом – Джей Карни, също

обвини Русия в „пряка и косвена подкрепа“ за въоръжените военни формирования в Източна Украйна.

Той нарече възникналата там ситуация „много опасна“ и добави, че Вашингтон продължава да е силно обезпокоен от „концентрацията на руски войски на границата“ със съседната република.

Междувременно днес в сила влезе решение на Съвета на външните министри на ЕС за включване на бившия премиер на Украйна, бившите министри на доходите и данъците Олександър Клименко и на енергетиката и каменовъглената промишленост Едуард Ставицки, както и депутатът от Партията на регионите Юрий Иванюшченко в

„черния списък“ на ЕС

за замразяване на авоари.

Вчера 28-те външни министри на ЕС решиха на заседание в Люксембург да включат в украинския „черен списък“ още четири физически лица, които ЕС смята за замесени в присвояване на държавни средства. В случай че такива средства бъдат открити, ЕС ще осигури връщането им в хазната на Украйна. С това решение в „черния списък“ на ЕС влизат общо 22 украински граждани, чиито активи на територията на евросъюза подлежат на замразяване. Сред вече санкционираните 18 украинци са бившият президент Виктор Янукович, бившият премиер Микола Азаров и бившият генерален прокурор Виктор Пшонка. Всички те са присвоили държавни средства или са замесени в нарушаване на човешки права.

САЩ също обявиха, че „сериозно обмислят“ още санкции.

Карни каза, че не става дума за военна помощ за Украйна. Същото потвърди и говорителката на Държавния департамент Джен Псаки, но според нея по въпроса за новите санкции няма да се вземе решение преди насрочената за четвъртък в Женева четиристранна среща Русия-Украйна-ЕС-САЩ, на която ще се търси изход от кризата в Украйна.

Ще имаме възможност за дискусия и трябва „да дадем шанс на дипломацията“, преди да решим дали да засилим санкциите, каза тя пред журналисти във Вашингтон.

Координираме действията си по въпроса за санкциите с нашите европейски съюзници, подчерта тя и добави, че държавният секретар на САЩ – Джон Кери, го е обсъдил в телефонни разговори с външните министри на Франция, Германия и Великобритания, съобщи АФП.

Русия пък заяви, че

нови санкции заради кризата в Украйна биха били контрапродуктивни,

след като ЕС разшири списъка с хората със замразени активи и наложена забрана за издаване на визи.

„Отново заявяваме, че каквито и да са санкциите срещу Русия, те биха били безпочвени и контрапродуктивни. Вместо да ни плаши с други санкции, Европейският съюз следва да се съсредоточи върху съвместното търсене на решение на вътрешната криза в Украйна“, се казва в изявление на руското външно министерство.

Руското външно министерство заяви, че твърденията за намесата на Русия в сблъсъците в Източна Украйна са абсолютно „неприемливи“. Москва още обвини Брюксел, „че си затваря очите“ относно нападенията към кандидатите за президентския пост в Украйна, наричайки това „висша форма на цинизъм“.