Арабските бунтове свалиха от власт няколко президенти и застрашават властта на още няколко. Но монарсите изглежда за момента устояват на вятъра на промените, който духа из Северна Африка и Персийския залив.
Според анализатори от региона този парадокс може да се обясни с монархическите изкушения на президентите и с все още съхранената легитимност на монарсите, които се задържат на власт.
"Ясно е, че първите, които се озоваха на прицела на недоволството срещу политическите режими, бяха президентите", подчертава експертът Салман Шайх от института "Брукингс" в Доха. Първият президент, който падна беше Зин ал Абидин Бен Али в Тунис. Последва го Хосни Мубарак в Египет. Днес президентът на Йемен Али Салех е мишена на гнева на протестиращите, настояващи за неговото оттегляне от поста. "Хората се разбунтуваха срещу президентските режими, които искаха да се превърнат в монархически династии", обяснява Мустафа Алани от Центъра за изследване на Персийския залив в Дубай.
И наистина Бен Али и Мубарак имаха амбициите да определят членове на техните семейства за техни приемници, а Салех не криеше до неотдавна желанието си да види как синът му идва на власт на негово място.
Това предаване на властта между членовете на една и съща династия, по принцип нетипично за републиканските режими, позволи на сирийския президент Башар Асад да наследи баща си Хафез през 2000 г. Днес режимът в Дамаск също е изправен пред надигаща се вълна на недоволството.
В Алжир президентът Абделазиз Бутефлика, на власт от 12 години, също се сблъсква с нарастваща опозиция, която го упреква, че действа като диктатор. Той има намерение да се бори за нов петгодишен президентски мандат през 2014 г. и е готов на всичко, за да го спечели.
В Либия въоръженият бунт с подкрепата на западни и арабски страни се опитва да сложи край на над 40-годишното властване на авторитарния лидер Муамар Кадафи, чийто син Сейф ал Ислам до неотдавна се очертаваше като негов най-вероятен приемник.
"Хората се разбунтуваха също срещу
лидерите, дошли на власт като революционери и превърнали се през годините в тирани",
подчертава Джамил Мруе, журналист и коментатор, базиран в Абу Даби.
Освен гнева на народите, намесата на армиите, застанали в Египет и Тунис, а отчасти и в Йемен, на страната на протестиращите, се превърна в съществен фактор за възпиране на тези монархически изкушения за отклоняване от правия път.
Монархии като Мароко и Йордания или петролните кралства в Персийския залив от своя страна устояха по-добре на народните протести, а армиите, които защитаваха тези режими, не показаха признаци на нервност.
В Бахрейн шиитските протестни демонстрации срещу управляващата сунитска династия бяха смазани, когато исканията на демонстрантите за по-голямо участие в политическите процеси се превърнаха в искания за премахване на монархията.
"Монархиите се ползват с по-голяма легитимност
и с по-голяма стабилност, които са дълбоко вкоренени в традиционните общества", казва Шайх.
Освен това процесът на предаване на властта, дори и да не е прозрачен и да е често пъти предмет на вътрешни пазарлъци, не е подлаган на съмнение.
"Един крал има правото да предава властта на сина си или на брат си - коментира Алани. - Но все пак, ако монархиите искат да оцелеят, те трябва да извършат реформи.
Тяхната историческа легитимност няма да ги защитава вечно".
Монархиите в Персийския залив се ползват с допълнително предимство пред необходимостта от реформи, защото Западът, и главно САЩ, няма да се стремят да ускорят събитията там, смята Шаих.
"Защото тук играят много интереси, свързани с петрола и енергийните ресурси на тези страни", казва той.
