Телевизията пък се позова на пожелал да остане анонимен източник, който потвърждава, че самолетът на Бен Али е кацнал в Джеда.
В петък вечерта се твърдеше, че самолетът на Бен Али е прелетял над Малта към северна страна. Предполагаше се, че е Франция, но от Париж бе съобщено, че Франция не е получавала искане за приемането на Бен Али и че президентът Саркози е забранил да се разрешава на президента на Тунис да стъпи на френска земя.
Има предполложения, че семейството на Бен Али може да се подслони в Монреал. Там в богатия квартал Уесмаунт през юли 2008 г. четвъртата дъщеря на Бен Али - Несрин и нейният съпруг, 30-годишният Сахер ел Матери са купили вила с басейн за 2,55 милиона долара. Във вторник двойката пристигна там, за да може Несрин да роди скоро.
В някои периферни квартали на столицата на Тунис цяла нощ имаше безредици и грабежи.
Жителите преживяха нощта сковани от страх - по улиците вилняха банди от маскирани с качулки, които разграбваха и трошаха.
Полицията блокира изцяло тази сутрин достъпа до булевард "Бургиба" в центъра на туниската столица. Хипермаркетът "Жеан", на северния изход на столицата, бе нападнат снощи и разграбен тази сутрин, съобщи кореспондент на АФП.
Временният президент Мохамед Гануши, който пое поста след снощното бягство на Зин Абидин Бен Али, заяви по обществената телевизия, че възстановяването на реда е абсолютен приоритет.
Метални заграждения бяха поставени по всички улици към булевард "Бургиба", където не се допускат нито коли, нито пешеходци. Мерките за сигурност са наложени по силата на извънредното положение, обявено вчера. Забранени са всякакви събирания на хора. Заведенията и магазините остават затворени
Армейски хеликоптери закръжаха над града, след като към армията бяха отправени призиви да охранява обществените сгради и да се намеси срещу бандите.
Зин ал Абидин бен Али властваше в Тунис 23 години.
Той не споделяше с никого властта, като градеше режима си върху равновесието между твърдата ръка и просперитета. Накрая това равновесие рухна, пише Франс прес.
Навън гледаха на Зин ал Абидин бен Али като на ефикасно препятствие срещу ислямистите.
Въпреки това международната общност отправяше критики, по-често обаче скромни, за бавното темпо на демократизацията на Тунис и за посегателствата срещу правата на човека.
74-годишният Зин ал Абидин бен Али беше преизбран за пети мандат през октомври 2009 г. с близо 90% от гласовете на избирателите. Опозицията разкритикува тогава вота, а САЩ изразиха безпокойството си от начина, по който се е провел.
Бен Али свали на 7 ноември 1987 г. от власт Хабиб Бургиба, бащата на независимостта на Тунис, затворил се по онова време болен в президентския си палат. Тогава тунизийците, в това число и ислямистите, приветстваха смяната на властта без насилие. Някои я нарекоха "медицински държавен преврат".
Привържениците на Бен Али твърдят, че той е бил спасителят на страната. Признават, че е поставил основите на либералната икономика и е смазал в зародиш ислямистката партия Еннахдха (Възрождение).
Още с идването си на власт Бен Али премахна доживотното президенство, установено от Бургиба и на първо време ограничи до три президентските мандати.
Бен Али води социална политика, наречена политика на солидарността и създаде специален фонд за най-бедните. Разви системата за социално осигуряване на Тунис и продължи политиките за еманципиране на жените и за образоване на населението, подети от предшественика му. Всичко това
спечели доверието на средната класа, но беше съпътствано от втвърдяване на режима
спрямо всякаква форма на опозиция, идваща от левицата или от ислямистите.
През 90-те години хиляди опозиционери бяха арестувани в Тунис. Бен Али затегна контрола и върху пресата и синдикатите.
Бившият вече президент произхожда от скромно семейство, от крайбрежния град Хамам Сус. Завършил е военната академия Сен Сир във Франция и Висшето училище за разузнаване и сигурност в САЩ. Бързо става генерал и е назначен на за шеф на националната сигурност след размирици през 1984 г.
После става министър на вътрешните работи. Накрая през май 1987 г. съчетава този пост с длъжността на премиер до свалянето на Бургиба.
Бен Али се обяви за
привърженик на демократизацията, но без прибързване.
През 1994 г. той въведе многопартийната система в парламента и организира през 1999 г. първите многопартийни президентски избори в историята на Тунис.
Насърчаваше умерения ислям, защитаваше юдеизма и твърдеше, че е привърженик на модерното.
Бен Али има шест деца. Три са от първия му брак. Често се появяваше придружаван от съпругата си Лейла, чието присъствие в социалния и политически живот на Тунис ставаше все по-забележимо. Родните на Лейла обаче бяха обвинени, че поемат контрола върху икономиката.
През 2002 г. Бен Али организира референдум за промяна на конституция, позволяваща му да се яви отново на президентски избори. В края на първото десетилетие на 21 век неговият режим вече беше наричан авторитарен от правозащитните организации.
През юни 2008 г. Бен Али хвърли армията срещу протестиращи
срещу безработицата и щуробаджанащината в югозападната част на страната.
За западните си съюзници той беше въплъщение на стабилността на Тунис - ценена от милиони европейски туристи дестинация.
Падна от власт в резултат на ново протестно движение, настроено първо срещу социалната политика и прераснало в бунт лично срещу него след показното самоубийство в средата на декември на млад, дипломиран мъж, на когото не разрешавали да работи като амбулантен търговец.
Изправен пред новата протестна вълна, Бен Али опита да я потуши първо със сила, после с обещания, първо икономически за 300 000 нови работни места, след това и политически, че няма да се кандидатира повече за президент. Но нищо не можа да го спаси.
Много неща от личния живот на Бен Али бяха пазени в тайна. Твърдеше се, че е бил болен от рак, но никой не потвърди тази информация. Знаеше се, че е почитател на компютрите и технологиите и е загрижен за добрия си външен вид.
Източник: АФП / БТА
Последвайте ни
