Мъжът, който се бе вкопчил във властта от 30 години и оцеля при шест покушения, в крайна сметка бе принуден да преклони глава пред исканията на своя народ за промяна, отбелязва ДПА.
82-годишният египетски президент Хосни Мубарак се оттегли от сцената и помоли днес армията да управлява страната след 18 дни на несекващи антиправителствени протести.
Мубарак избегна много куршуми в миналото, но гласът на неговия народ не се оказа по силите му.
Повечето съвременни египтяни още не бяха родени, когато въоръжени лица убиха предшественика му Ануар Садат през 1981 г. Мубарак, който тогава бе вицепрезидент, бе само на метри от Садат и бе ранен в ръката. Осем дни по-късно, на 14 октомври, той положи клетва като президент.
Извънредното положение, което даде на властите широки пълномощия да арестува и следи египтяните, бе често въвеждано при управлението му. Мубарак се възползваше от него, за да държи зад решетки хиляди опоненти.
Мубарак е роден в малко селце в делтата на Нил на 4 май 1928 г. Женен е за Сюзън, двойката има двама сина - Гамал, който бе готвен да поеме президентството, и Алаа.
Биографите му посочват, че
Мубарак винаги е изпъквал
благодарение на сериозността си и уменията си като футболист преди да влезе във военната академия.
Той се проявява също като пилот на изтребител и бързо се издига във военната йерархия, като става началник-щаб на египетските ВВС и зам.-министър на отбраната през 1969 г., след което и вицепрезидент през 1975 г. Биографите му посочват, че той се издига, благодарение на работоспособността си и очевидната си липса на политически амбиции.
Цялото управление на Мубарак преминава под знака на пълната му отдаденост на мира и стабилността, което неведнъж му коства загуба на популярност в страната.
Ангажиментът му към
стабилността дефинира неговата политика
по време на войната в Залива през 1991 г., палестинското въстание от 2000 г., нахлуването на международната коалиция в Ирак през 2003 г., войната на Израел в Ливан през 2006 г. и израелските бомбардировки на ивицата Газа през януари 2009 г.
При всяка от тези кризи протестиращи изпълват улиците, а външната политика на Египет отнася тежки критики в страната и в региона. Но Мубарак неотклонно се придържа към курса, поет от Садат, подписвайки мирно споразумение с Израел и обвързвайки Египет със САЩ през последните години от Студената война.
При президентството му икономиката отбелязва растеж, средната продължителност на живота се увеличава, а неграмотността намалява. За съжаление, по-голямата част от новопридобитото богатство не стига до населението, 40% от което все още живее с два долара или дори по-малко на ден.
Мубарак наследява политическа система, която не оставя почти никакво пространство за инакомислие.
Той също така наследява неловки отношения с най-старата ислямистка групировка в Арабския свят - "Мюсюлманските братя". През управлението на Мубарак, неговото правителство води твърде заплетен танц с групировката, която в Египет бе забранена от 1954 г.
В обръщение към нацията на 1 февруари Мубарак заяви: "Историята ще ме съди, както прави и с останалите."
"Не ме е грижа какво казват хората за мен - заяви той пред телевизионен журналист, докато протестиращите го засипваха с обиди. - В момента ме е грижа само за моята страна, грижа ме е за Египет."
Но в крайна сметка се оказа, че египтяните вече не ги е грижа за него, обобщава ДПА.
