АФП: Българската политическа криза заплашва икономиката

Българското правителство от експерти, което днес пое функциите си, ще трябва за два месеца да овладее тежката криза на доверие, която създава значителни рискове за икономиката на най-бедната страна в ЕС, отбелязва Франс прес в анализ за обстановката в страната ни.

След седмици на протести в България,

новото служебно правителство от технократи

трябва спешно да възстанови доверието в държавните институции или рискува изостряне на и без това тежката икономическа ситуация в най-бедната страна от ЕС, казват анализатори.

Демонстрациите бяха организирани първоначално от групи на гражданското общество, издигнали глас срещу силното увеличение на сметките за електричество, а след това се обявиха срещу бедността и "корумпирания политически елит", допълва АФП.

Ако протестите продължат и политическата нестабилност се проточи, това ще създаде проблеми за икономиката като отблъсне новите инвеститори и накара тези, които вече са тук, да отложат във времето плановете си, казва Калоян Стайков от Института по пазарна икономика.

В същото време обаче полето за маневриране на правителството, изправено пред социалните искания на българите, е много тясно, подчертават експерти, посочвайки, че фискалният резерв на страната е спаднал под минимума, определен със закон, от 4,5 милиарда лева или 2,3 милиарда евро, коментира АФП.

Ненамирането на относително мек изход от кризата

може да доведе до икономически спад, загуба на стотици хиляди работни места и растяща бедност, добавя Георги Ангелов от Отворено общество в статия във в. "Преса".

Измъчваното от безпаричие правителство на десноцентристкия премиер Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари, пометено от вълна от обществен гняв срещу задълбочаващата се бедност и корупция, пет месеца преди да изтече мандатът на кабинета на бившия бодигард.

Във вторник беше назначена преходна технократска администрация начело с

бившия заместник-външен министър и посланик във Франция Марин Райков,

в което влиза като финансов министър заместник-управителят на централната банка Калин Христов. Този кабинет ще управлява страната до 12 май.

България, бивш член на съветския блок, се присъедини към ЕС през 2007 г. и избегна големите икономически сътресения, предизвикващи проблеми навсякъде, дори съвсем близо до нея - в Гърция, заради финансовата дисциплина и фиксирания курс на лева към еврото.

Правителството доведе бюджетния дефицит до едва 0,5% от производството през 2012 г., а публичния дълг - до 15-19% от БВП - едни от най-ниските нива в целия Европейски съюз.

Но това беше постигнато с цената на драстично намаляване на правителствените разходи, замразяване на заплатите в обществения сектор средно на 400 евро през последните три години. Средните пенсии в тази бързо застаряваща нация останаха заковани на 138 евро.

Икономиката на страната с население 7,4 млн. души се възстановява бавно

сред световната финансова и икономическа криза от 2009 г. , когато производството нарасна едва с 0,5%.

За 2012 г. икономическият растеж е едва 0,8% и се очаква да бъде малко по-добър през 2013 г. - 1%.

Неговият основен двигател преките чужди инвестиции бяха през миналата година в границите на 1,7-2 млрд. евро, много под онези 6,6милиарда евро през 2008 г.

Правителството дори предложи българско - т.е. и европейско - гражданство на едрите чужди инвеститори.

Като резултат при безработица от 11,4% с тенденция към растеж,

нивото на бедността се повиши, жизненото равнище спадна,

което предизвика сред населението негодувание, насочено към политическия елит, който - според българите - е ангажиран най-вече да пълни собствените си джобове и тези на своите приближени.

Последната капка беше рязко повишаване на сметките през февруари, които изкара хиляди хора на ,улицата в най-масовите прояви на обществено недоволство от 16 г. насам, с демонстранти, водещи битки с полицията за масови безредици.

Трима души починаха, след като се самозапалиха.

Тази отровна комбинация от бедност и несправедливост изпрати хората на улицата, коментира Божидар Данев, президент на най-голямата индустриална асоциация в страната.

Решението на Борисов да хвърли кърпата (термин от бокса, при който треньор хвърля кърпата, за да бъде прекратен боя, тъй като неговият боксьор не може да продължи - бел. ред.) не успя да укроти народния гняв.

Първата задача на Райков е да възстанови

доверието, че справедливост може да бъде въздадена

и че бедността може да бъде победена, казва Данев. Честните избори са първата крачка, както и повече прозрачност и цялостен анализ на сегашната финансова ситуация.

Което и правителство да дойде след тези избори - според прогнозите избирателите ще изберат силно фрагментиран парламент - ще трябва да започне "да прилага разумна финансова политика, а не да се плъзне надолу по хълма на популизма", казва Калоян Стайков. "Просто сега това не можем да си го позволим".