Руски депутат почти призна за руското нашествие в Крим

Ш ефът на украинския съвет за сигурност обвини Русия в масирано струпване на военни сили край границата с Украйна, съобщи АП.

Русия отрече тези твърдения, но руски депутат почти призна, че Москва е изпратила войски в украинската автономна Кримска република.

На брифинг в Киев вчера секретарят на украинския съвет за сигурност – Андрий Парубий, каза, че

Русия е разположила над 80 хил. войници близо до границата,

създавайки „заплаха за пълномащабно нахлуване от различни посоки“.

Русия отрече твърденията. Зам.-военният министър Анатолий Антонов каза в Москва, че Русия е приела искане на Украйна, направено във вторник, за наблюдателен полет над руска територия, за да се разбере, че няма такава заплаха.

В интервю за радио „Ехото на Москва“ обаче висшият руски депутат Леонид Слуцки почти призна, че Москва е изпратила войски в Крим, за да я защитава от „въоръжена агресия“ по време на референдума за отцепването на полуострова от Украйна и присъединяването му към Русия, предаде Ройтерс.

Слуцки е шеф на комисията на Думата за връзки с руснаците в чужбина.

„Сега там се намират някои войскови части, които заемат позиции в случай на въоръжена агресия, на експанзия от Киев",

поясни Слуцки в интервюто. Той добави, че „това не е мащабна войскова операция“ и че задачата на властите в Русия е „да не допуснат кръвопролитие“, а също да защитят хората.

Изявлението на депутата видимо противоречи на твърденията на президента Владимир Путин и други висши руски служители, че въоръжените лица, установили контрол над редица обекти в Крим, са местни „сили за самоотбрана“. Слуцки не отговори директно на въпроса дали думите му означават, че в Крим е в ход неголяма операция на руската армия. Той обаче предположи, че има риск „бандитски формирования“ да атакуват Източна Украйна и Крим. „Такова нахлуване, особено в дните на референдума и веднага след него, е много вероятно“, продължи руският депутат.

 „Война няма да има“, каза депутатът, но даде да се разбере, че защитата на хората е по-важна от спазването на законите.

Президентът Путин получи разрешение от лоялния си парламент да изпрати въоръжени сили в Украйна, ако сметне, че това е необходимо за защита на руските граждани и рускоезичното население там, но Кремъл твърди, че той все още не е издал такава заповед, припомня Ройтерс.

Вчера украинските специални служби съобщиха, че са арестували в района на Херсон (Южна Украйна) „руски разузнавателен патрул“, дошъл от Крим да събира разузнавателна информация за украинските части, разположени в зоната.

Същевременно министерството на отбраната на Украйна е подготвило предложение до и.д. президент Олександър Турчинов за

допълнителна мобилизация в армията

на около 15 хил. граждани на възраст от 18 до 27 години, съобщи източник от украинското военно ведомство, цитиран от ИТАР-ТАСС. Планира се също така да се удължи срокът на военната служба на намиращите се в момента на срочна служба войници, казал източникът. Според него „засега не се знае за кога ще бъде отложено уволнението им“.

„Необходимостта да се удължи срокът на военната служба, както и връщането към наборна служба, се налагат заради липсата на финансови средства, нестабилната обстановка в страната и неизпълнението на държавната програма за реформиране на армията до 2017 г. за набиране на военнослужещи по договор, а също и заради недостига във воинските части и поделения на въоръжените сили на подготвен личен състав, способен да изпълнява поставените задачи“, се казва в доклада на Турчинов, предоставен от същия източник.

Досегашните планове предвиждаха от 2015 г. украинската армия да се формира изцяло на наемна основа, а последният задължителен набор бе свикан през есента на 2013 г.

Предстои Върховната рада в Киев да гласува за сформиране на Национална гвардия, съставена от най-малко 30 хил. доброволци, която да охранява обществения ред, ядрените обекти и да защитава конституционния ред.

Вчера Турчинов каза, че украинската армия няма да се намеси в Кримския полуостров, контролиран от руските сили.

Също вчера руският в. „Ведомости“ коментира, че небоеспособността на украинската армия може да насърчи сътрудничеството на Киев със Запада в сферата на отбраната. Изданието цитира изказване на украинския министър на отбраната Игор Тенюх пред Върховната рада, че проверка на бойната готовност на украинската армия е дала „неутешителен резултат“. Тенюх признал, че от общо 41 хил. военнослужещи в сухопътните войски на Украйна формално в бойна готовност са 20 хил., но фактически – едва 6000 души.