COVID-19 невинаги се отразява по един и същи начин на хората. Ако някой се разболее, например, не всички от близкото му обкръжение ще се заразят - дори ако наскоро са прекарали време заедно. Но защо? В статия, публикувана неотдавна в Nature Communications, изследователите разглеждат различните фактори - от генетиката до интервенциите в областта на общественото здраве, които влияят на начина, по който вирусът се разпространява от един човек на друг.
Те установиха, че в началото на пандемията факторите на околната среда, като социално дистанциране, изолация, миене на ръцете, носене на маска и ваксинация, са играли по-голяма роля за това дали хората са се заразили, докато с течение на времето генетичните фактори са станали по-важни. Заключението им е, че генетичните фактори могат да бъдат причина за 30 до 70 % от шанса за заразяване с COVID-19.
Чуйте кои са "дремещите" вируси, които ни разболяват: Защо след COVID-19 и грип продължаваме да боледуваме - видеото е архивно
За да достигнат до тази оценка, изследователите са проучили здравните досиета на повече от 12 000 души (произхождащи от общо около 5600 семейства), които са дали положителен резултат за COVID-19 в голяма нюйоркска болница от февруари 2020 г. до октомври 2021 г. За да обхванат ролята, която негенетичните фактори, като например средата на човека, играят за шанса му да се зарази с вируса или за това колко тежко се разболява, ако е заразен, те също така категоризирали потенциалната експозиция на всеки човек, като преценили фактори като това кой живее в домакинството му, контактите с разширеното му семейство и какъв вид жилище има.
[gallery]14510[/gallery]
В началото на проучването изследователите са преценили, че генетиката представлява около 33% от вероятността човек да се зарази, докато в края на проучването генетиката е съставлявала 70%. Това е огромен скок в сравнение с предишни проучвания, според които гените на даден човек обясняват само около 1% от вероятността да се зарази. Това показва, че вероятно приносът на гените е по-голям, отколкото се смяташе досега.
"Все още не знаем кои са конкретните генетични варианти, но знаем, че има други генетични варианти, които придават някакъв вид податливост, което може да обясни защо някои хора се заразяват многократно, а други изглеждат устойчиви, дори ако са членове на семейството, които живеят заедно", казва Николас Татонети, доцент по компютърна биомедицина в Cedars-Sinai и старши автор на статията.
Защо генетиката придобива по-голяма роля с напредването на пандемията? В началото на епидемията мерките в областта на общественото здраве, като например задължителните маски, затварянето на помещения и практиките за изолация, имаха по-голямо влияние върху заразените, тъй като почти всички се сблъскваха за първи път с SARS-CoV-2 и имаха слаб имунитет, за да се защитят от вируса. Но с нарастването на броя на заразените и ваксинираните хора тези фактори на околната среда се уеднаквиха и генетичните фактори, свързани с различните имунни реакции на хората, започнаха да се проявяват като по-значим фактор за това кой и в каква степен се е заразил.
Това не е точна наука, но Татонети казва, че този тип моделиране може да помогне на експертите по обществено здраве да разберат кога интервенциите като маските са най-ефективни. И изглежда, че това е в началото на епидемиите. "Тези резултати показват, че практиките в областта на общественото здраве наистина имат значение и те са сработили", казва той. Това е важно да се помни, тъй като генетичните фактори са извън нашия контрол - докато промените в поведението могат да ни помогнат да наклоним баланса, поне донякъде, в наша полза.
