М алко след като бе открит вариантът Омикрон, BioNTech и Moderna започнаха разработването на специални ваксини срещу тази мутация. Сега вече има първи изследвания за тяхната ефективност. Ето какво показват резултатите, цитирани от Deutsche Welle:
През декември 2021 година, малко след като бе открит новият вариант на коронавируса Омикрон, фармацевтичните компании BioNTech/Pfizer и Moderna стартираха разработването на специални ваксини срещу тази мутация. В края на януари започнаха и първите клинични изследвания.
За бързия старт на разработката имаше основателна причина, след като се оказа, че новият вариант на вируса успява да заобиколи защитата, създадена от ваксините срещу COVID-19, като заразява дори тройно имунизирани. Макар да се знае, че ваксинираните пациенти прекарват боледуването леко, възникнаха опасения, че ако те са асимптоматични, биха могли несъзнателно да разнасят болестта. Именно това даде повод за разработването на специална ваксина.
Новите ваксини не са по-ефективни от бустерните дози
Сега, когато вълната, предизвикана от Омикрон, почти достигна своя връх, а в някои страни вероятно дори вече го е преминала, излязоха и първите резултати от тестове върху животни с новоразработените ваксини. Засега те са достъпни само като предварителни публикации, уточнява специализираното списание "Nature".
Четири изследвания са проведени върху хамстери, мишки и макаци, три от тях - с mRNA (иРНК) ваксини. Макар броят на животните, участвали в изследванията, да е малък, резултатът изглежда еднозначен: новите ваксини срещу Омикрон не влияят по-ефективно от бустерна доза след стандартна ваксинация, заключва Дейвид Монтефиори от университета "Дюк" в Северна Каролина.
Имат ли доживотен имунитет преболедувалите COVID-19
Най-представително е навярно изследването с макаци. В него учените се концентрират върху ефекта от бустерната доза. Всички осем маймуни са ваксинирани два пъти с препарата на Moderna. След това половината от тях получават трета доза от същата ваксина, а другата половина - от новия препарат, разработен специално за варианта Омикрон. И двете групи изграждат сходни по ефективност антитела, които помагат и срещу Омикрон.
Две проучвания с мишки потвърждават резултатите от изследването с маймуните. При едното от тях също се сравняват ваксините на Moderna, а при другото ваксина, която действа специално срещу Делта мутацията, се сравнява с препарат, модифициран за Омикрон. И това изследване дава подобни резултати - с изключението, че ваксината срещу Омикрон не действа добре срещу предишните варианти.
Друго смесено изследване с мишки и хамстери стига до заключението, че при бустерна доза голяма разлика между препарат срещу първия вариант и ваксина срещу Омикрон няма. При поставяне само на една доза обаче новата ваксина защитава по-добре.
Модифицираната ваксина - струва ли си?
Макар резултатите от тези изследвания да са предварителни, те вече загатват, че вероятно не си струва да се разработва специална ваксина срещу варианта Омикрон. От една страна светкавичното разпространение на този вариант успя да изпревари разработването на препарата, колкото и бързо да се провежда то. Освен това наличните в момента ваксини очевидно също са достатъчно ефективни срещу Омикрон.
При тези обстоятелства възниква въпросът дали не е по-разумно първоначално да се наблюдава развитието на възможни по-нататъшни варианти и след това, ако е необходимо, да се излезе на пазара с още по-ефективна нова ваксина. Срещу сегашната опасност вече има средства, които дават достатъчно добър резултат.
