О бществото ни още дава кредит на доверие към мерките за справяне с короновируса. Българите обаче намират и съвсем реални проблеми и хаотичност. Засега, в обществените очи по-видими остават проблемите в здравеопазването, а по-умерени – в икономиката.
Това са основните изводи на „Галъп интернешънъл” (gallup-international.bg) след бърз телефонен сондаж за коронавируса, проведен между 12 и 15 ноември сред 810 души.
Страховете за здравето
В средата на ноември 23,8% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали”. 53,2% избират по-спокойното твърдение: „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип”. 21,1% приемат най-спокойното или дори пренебрежително: „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника”.
По традиция надделява умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си. Сега личи малък ръст на тревогата: пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте. Дали ще има задълбочаване на тревогата, евентуално ще покажат следващи вълни на сондаж.
Оценките за справяне
В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходната вълна на сондаж – общо 44,4% са напълно съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29,5%) или напълно несъгласни (24,5%).
Оценката, разбира се, е чувствително по-ниска от началото на мерките през март – когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхове. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите „политика” и „коронавирус” и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки. Разбира се, политическо влияние има и в оценката за коронавирусните мерки, но поне засега по този критерий крайности не личат, макар и обществото да остава поделено на две сходни части в мнението си.
Последното се вижда и в друг индикатор:
53,8% се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни.
Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки.
По познатата от училище шестобална скара, оценките за различните институции в коронакризата са около „добър”, като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски – при администрацията.
Както често става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че Борисов ще се справи с кризата – близо половината запитани смятат така. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук вероятно роля играе и обществената надежда самият ни народ да се справи добре – която няма къде другаде да се проектира, освен върху текущия управленски връх.
Страховете за доходите
„Вече загубих работата си вследствие на кризата” казват 6,9%, а други 4,3% намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6% очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.
При 45,1% пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Впрочем, има и 7,4%, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта, например.
Общественият климат: излишна ли е паниката?
76,5% споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5%), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост. 76,2% споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда – няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3%.
В същото време, 76,9% намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5% и днес виждат вината за паниката основно у институциите.
В крайна сметка, оказва се, че
тревогата и укорът към властите у нас са сериозни и те явно се дължат на усещането за хаотичност.
В същото време обаче българите ясно виждат и опасността от преекспониране на проблемите.
Идеята за даряване на плазма, която все повече се чува, а и стана повод за дебати около призива на министър Каракачанов, например, се оценява високо. Много положително я приемат 29,8%, а по-скоро положително – 43,4%. Така общо 73,2% са положително настроени – срещу 11% по-скоро негативно настроени и 9,7% много негативно настроени. Времето ще покаже дали този признак на обществена солидарност ще се разпространи на практика сред широки обществени слоеве.
„Тренд”: За българите здравеопазването е инвестиция, а не разход
„Галъп”: Паниката около коронавируса намалява
„Галъп”: Притесняваме се за икономиката, не толкова от COVID-19
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
