П о-голямата част от българите – 63% смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо 70%.
Това сочат данните от национално представително социологическо проучване „Нагласи на българите към здравната система”. То е проведено сред 1005 респонденти през август 2020 г. от агенция „Тренд” (rctrend.bg) по поръчка на инициативата „Задно за повече здраве”, в която участват Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Здравният министър предпочита запазване на 14-дневната карантина през есента
„Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на общественото мнение за здравната система в България е традиционно силно негативна, все пак има регистрирана позитивна динамика”, констатира Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд”.
Според него, до голяма степен това се дължи на кризата около COVID-19, която показа по-скоро устойчивост на здравната ни система при сблъсъка с епидемията.
Мнозинството от българите – 52% са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19.
Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценят това.
НСИ: Разходите за храна се увеличават, за здравеопазване - намаляват
„Кризата около COVID-19 фактически фокусира вниманието на всички българи към здравната система и как тя реагира на предизвикателството, като заключението е по-скоро позитивно и увеличава доверието в здравната ни система”, коментира Димитър Ганев. Според проучването близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен род предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае категорично от допълнително финансиране, за да се справи.
Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги (52%) и липсата на медицински кадри (42%). След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%).
Увеличават заплатите на медиците
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране,
което посочват 23% от запитаните през август т.г.. Подобни са отговорите през октомври м.г. – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал – 11%. Голяма част от анкетираните – 89% заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.
Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г.
здравната ни система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства.
ДАНС: Задълбочаваща се кадрова и финансова криза в здравеопазването
25% от участниците в проучването т.г. преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54% от хората това не е така. Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп до тях, а за 60% те все още не са достъпни за пациентите у нас.
Парите отделени за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апаратура (39%), за заплащане на повече лекарства от държавата (39%) и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри (29%), според анкетираните.
Откъде да дойдат тези пари обаче?
Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол смятат 74%, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.
