Д ейвид Камерън постигна споразумение за „специален статут” на Великобритания в ЕС и ще препоръча на британските граждани да гласуват за оставане на страната в съюза на предстоящия референдум.
Лидерите на страните-членки на ЕС единодушно приеха план за реформи в общите правила на Съюза, съобразен с исканията на Великобритания.
Сега обаче Камерън трябва да започне трудния процес, в който да убеди евроскептиците в собствената си страната, включително сред министрите на кабинета му, че споразумението задоволява националните интереси.
„Това е достатъчно за мен, за да препоръчам Великобритания да остане в Европейския съюз”, заяви Камерън.
В рамките на Европейския съвет, лидерите на държавите членки се съгласиха на определени промени в общите правила на блока, което ще означава и промени в базовите договори. Те ще влязат постепенно в сила ако след референдума Великобритания остане в ЕС.
Планът за реформи гарантира на Великобритания „специален статут”, по думите на Камерън.
Неговото правителство поиска от Европа повече права за страните извън еврозоната, намаляване на регулациите за по-голяма конкурентоспособност на Европа на глобалния пазар, повече права на националните парламенти при взимане на общи решения и въвеждане на възможност за намаляване на социалните помощи за имигранти от други европейски страни.
Настоящият пакет от предложения беше приет единодушно от лидерите след двудневни дебати в Брюксел.
Според него, тепърва пристигащите във Великобритания работници от други европейски страни ще имат „ограничен достъп” до социалните програми през първите 4 години от пребиваването си в страната. Първоначално Камерън настояваше те въобще да нямат възможност за социални придобивки, а през определения период от време достъпът до тях ще се увеличава постепенно. Тази мярка ще бъде валидна 7 години след въвеждането ѝ.
Детските надбавки за имигранти във Великобритания или друга страна, които те пращат към родините си, ще бъдат съобразявани със стандарта на живот в съответните държави, а не с тези на приемащите ги. Предвижда се това правило да влезе в сила от 1 януари 2020 година.
„Имаме сделка! Това е един достоен компромис, който се надявам да помогне да се Великобритания да остане в ЕС”, написа чешкият премиер Бохуслав Соботка, също в „Туитър”.
Чехия и другите страни от Вишеградската четворка – Унгария, Полша и Словакия – бяха сред основните критици на британските предложения за реформи, най-вече заради точката с временното прекъсване на социалните плащания за имигранти.
Това засяга много граждани на тези страни, както и българи, които работят във Великобритания.
Според германският канцлер Ангела Меркел споразумението е „честен компромис”.
„Не беше лесно това да бъде постигнато по всяка тема. Ние не дадохме прекалено много на Великобритания”, заяви Меркел пред журналисти.
Френският президент Франсоа Оланд също изрази мнението, че няма „специални услуги” за Лондон и нарушаване на правилата на ЕС.
Камерън утре ще представи постигнатото споразумение за заседание на кабинета. В понеделник трябва да започнат и парламентарни обсъждания относно определянето на дата за референдума.
Това ще е второто такова допитване за европейското членство на страната. През юни 1975 британците подкрепиха оставането си в тогавашната Европейска икономическа общност.
Безпрецедентно обаче е разделението в самата управляваща партия, като според британските медии няколко министри от кабинета на Камерън ще се включат в кампанията за излизане на страната от ЕС.
Липсата на договорка беше предпоставка за напускане на Великобритания от Евросъюза.
„Както съм казал, ще сключа споразумение само ако получим това, от което Великобритания се нуждае”, заяви вчера ДейвидКамерън.
По-рано гръцките управляващи заплашиха да блокират сделката с Лондон, ако Атина бъде наказана заради мигрантите.
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че прави всичко възможно, за да запази Великобритания в ЕС и коментира ситуацията с Гърция:
„Ако вътрешните граници бъдат затворени, ако Шенген не се прилага повече, тези бежанци ще останат в Гърция, една страна, която има вече значителни икономически трудности. И тя какво ще направи тогава?”, заяви Оланд, като по този начин подкрепи гръцкия премиер Алексис Ципрас
Темата за миграцията обаче беше отложена за 5 март.
По време на срещата в Брюксел премиерът Бойко Борисов поиска наказания за Гърция от ЕК заради блокадата, която сериозно се отрази на родния бизнес.
Отговор засега няма.
