Е дин от днешните анализи на авторитетния американски всекидневник „Ню Йорк таймс” е посветен на апокалиптичната бежанска криза, която опасно дестабилизира ЕС – най-верния глобален партньор на САЩ.
Още в началото авторът Томас Фридман прави уговорката, че съзнава колко безразлична е американската публика към тази тема:
„Да сложиш „Европейски съюз” като водещо заглавие на коментар, публикуван в Америка, е все едно да поставиш знак „Не чети”.
Може би трябваше да го нарека „Европейският съюз на Тръмп”. Това би било заразително. Но дори и само двама да го прочетете, това е наистина важно”.
Пропадането на страни като Сирия, Сомалия, Еритрея, Мали, Чад и Йемен, и това, че изоставихме Либия, Ирак и Афганистан – без ние, НАТО и местните елити да си свършим работата – отприщи най-тежката бежанска криза след Втората световна война.
Тази мощна вълна от мигранти и бежанци е човешка трагедия и техният наплив от Сирия и Либия в частност дестабилизира всички съседни „острови на нормалността” - Тунис, Йордания, Ливан, Кюрдистан и Турция. А сега вече тя започва да разяжда и тъканта на самия ЕС,
посочва авторът.
„Защо това трябва да обезпокои американците? Защото ЕС – това са Съединените щати на Европа – другият главен център на демокрацията и икономическите възможности. Той има слабости във военно отношение, но със своето богатство и с либералните си ценности ЕС се превърна в главния партньор на Америка в борбата с климатичните промени, в отношенията с Иран и с Русия и в овладяването на хаоса в Близкия изток и Африка”, пише „Ню Йорк таймс”.
Това партньорство укрепва американската мощ, защото
ако ЕС затъне в криза или се разпадне, Америка ще трябва да върши толкова много неща по света с много по-малко помощ,
се казва в статията.
По-нататък Фридман привежда пример, даден от бившия британски външен министър Дейвид Милибанд в Давос, че макар броят на войните между отделни държави в света в момента да е рекордно нисък, в почти 30 слаби страни се вихрят граждански войни и тези страни не са в състояние да посрещнат най-елементарните нужди на своите жители, а 122 страни са на прага на вътрешен конфликт, опитвайки се да го предотвратят.
Миналата година Международният спасителен комитет, на който Милибанд е председател, е помогнал на 23 милиона бежанци и вътрешно разселени хора. Около 50% от напиращите към Европа идват от Сирия, а повечето от останалите – от Ирак, Афганистан, Сомалия и Еритрея, и международните хуманитарни мрежи просто изнемогват поради самия брой на бежанците.
Европа се задъхва от този наплив, който тя не може да регистрира и да абсорбира, поради което все повече страни затварят границите си, а антиимигрантските партии набират сили повсеместно.
В ЕС се надигат влиятелни гласове Гърция да бъде извадена от Шенгенската зона за свободно движение, защото като първа страна на пътя на миграционната вълна тя просто не може или не желае да я спре, посочва авторът.
По-нататък той обръща внимание на предупрежденията на редица „национални лидери и висши представители на ЕС, че Шенгенската зона може да рухне до седмици, което рискува да предизвика и разпадане на самия (Европейски) съюз”.
Германският канцлер Ангела Меркел може би имаше добри намерения, когато отвори страната си за 1,1 млн. арабски, африкански и афганистански мигранти м.г., но беше неразумно от нейна страна да мисли, че толкова много имигранти, предимно мюсюлмани, могат да бъдат абсорбирани толкова бързо в германското общество – страна, на която бяха необходими две десетилетия и милиарди долари, за да интегрира своите източногерманци.
Меркеловата политика на отворени врати привлече още повече бежанци в ЕС и сега, когато германците искат да спрат наплива, техните съседи отказват да ги приемат,
продължава вестникът.
„Тази бежанска криза е истинска стрела, забита право в сърцето на Европейския съюз. Тя няма решение, което може да бъде ограничено само в границите на Европа”, казва Дейвид Милибанд, цитиран от вестника.
Докато се води тази безкрайна война без закони в Сирия, бежанският поток ще продължава с всичките си дестабилизиращи последствия, добавя той. „Обама не причини сирийския проблем и не може да го разреши сам, но той не може да бъде разрешен и без американско ръководство.
Споделям предпазливостта на президента относно наземна (военна) намеса в Сирия. Но вече съм убеден, че
трябва отново да обмислим идеята за създаване на някаква контролирана от САЩ-ЕС-НАТО зона за сигурност в Сирия и Либия, която да създаде пространство за бежанците да остават в тези страни.
Това не е панацея и не е евтино, но ако позволим бежанската катастрофа да разруши ЕС, ще бъде много по-скъпо, заключава анализът в „Ню Йорк таймс”.
