В Куба се заражда надежда за достъпен интернет

Д ва пъти седмично Алфредо Кастеляно трябва да ходи до центъра на Хавана, за да напише набързо няколко имейла на овехтял компютър. Като повечето кубинци Алфредо няма интернет вкъщи, но от няколко седмици храни надежда за промяна благодарение на историческото сближаване между САЩ и Куба, огласено в средата на декември миналата година. 

„Много съм ентусиазиран, тъй като това може да промени много неща. Не знаем само колко време ще отнеме“, обяснява 28-годишният мъж. 

Алфредо, който е екскурзовод, плаща по долар и половина на час, за да проверява пощата си на един от десетината компютри в задушната стаичка на интернет клуба. 

„Тук технологиите идват с известно закъснение“, отбелязва със съжаление младият мъж, който не е имал достъп до мрежата, когато преди 10 години следвал информатика. Днес той предпочита да прекара половин час в градския транспорт, за да отиде и да ползва интернет с прилична скорост. 

„Хората са много недоволни. Има много неща, които не знаем, понеже нямаме интернет“,

казва той. Най-оправните са решили проблема, намирайки начин да „хакнат“ паролите на безжичния интернет в някои хотели и офиси в столицата. Други се възползват от „пакетни услуги“: стотици мегабайти филми, телевизионни предавания, игри и информационни програми, които се актуализират всяка седмица, циркулират неофициално на приемливи цени. 

В някои крайни квартали на Хавана стотици запалени почитатели на игрите онлайн са си създали собствена мрежа, инсталирайки незаконно мощни безжични рутери. Така те могат да обменят съдържание и да играят в група в своята локална мрежа. Засега властите си затварят очите,

доколкото се спазват негласните правила – без порнография, политика и свързване с „истинския“ интернет. 

Преди десетина дни Вашингтон обяви смекчаване на регулациите върху износа за Куба в този сектор – както на инфраструктура, така и на софтуер или мобилни устройства – в рамките на обявеното на 17 декември възстановяване на отношенията с комунистическия остров. 

Макар кубинското правителство да казва, че по принцип е готово да приеме американските компании, осъществяването на проекта остава неясно. 

Анализаторите различават три главни неизвестни: склонността на Хавана да разреши на населението свободен достъп до интернет (само на представителите на няколко професии е позволено да ползват домашен интернет); краят на монопола на държавната компания „Етекса“ (Etecsa) и финансовите възможности на кубинското правителство. 

„Ако Куба наистина иска да има напредък и ако „Етекса“ не създава пречки, остава проблемът с липсата на средства“, обяснява пред АФП Лари Прес, преподавател по компютърни науки в Калифорнийския университет. 

Освен това, според Прес, Хавана трябва да либерализира достъпа, но и да се готви за бъдещите технологични промени. 

След посещение в Куба през юни 2014 г. президентът на „Гугъл“ Ерик Шмит каза, че

тамошният интернет е „застинал в 90-те години“

и че американското търговско ембарго затруднява подмяната на наличната инфраструктура, дошла от Азия. 

През 2013 г. Куба позволи известен напредък, като откри над сто интернет зали за обществено ползване, с по-ниски тарифи от тези в хотелите (4,5 долара вместо средно 10), но все още твърде високи за голямата част от населението в страна, където средната заплата е около 20 долара. 

Колкото до частния интернет достъп, той е строго регламентиран и от него се ползват едва 3,4% от домакинствата,

сочат данните на Международния съюз по телекомуникации. 

„Това ограничава бизнеса ми“, оплаква се 45-годишната Белкис Басайл, отворила през 2011 г. casa particular – семеен хотел, чието развитие е улеснено от икономическите реформи на президента Раул Кастро. 

Г-жа Басаил би искала да рекламира хотела си в интернет и да предлага тази услуга на клиентите си от чужбина, но засега това е невъзможно. Тя също разчита сближаването със САЩ да допринесе за развитието на нещата. „По-добре е да имаш приятели, отколкото врагове“, отбелязва тя.