САЩ и Куба: Какво ще се случи след голямата промяна

А мериканският президент Барак Обама и Раул Кастро, държавният глава на Куба, обявиха възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни, които бяха замразени повече от 50 години. Разменени бяха и затворници, съдени за шпионаж. 

Стъпката беше определена като историческа. 

Ето какво ще се промени в отношенията между двете страни: 

Дипломация: 

- САЩ ще разкрият свое посолство в Хавана; 
- през следващите шест месеца държавният секретар Джон Кери ще преразгледа формулировката на Държавния департамент, че Куба е страна, подкрепяща тероризма (през 1982 г. Куба бе включена в списъка на САЩ на страните спонсори на тероризма);
- високопоставени представители на двете страни ще обсъдят въпроси като миграцията, наркотиците, опазването на околната среда и трафика на хора;
- САЩ ще преговарят с Куба и Мексико за морските граници в Мексиканския залив.

Пътувания:

- повече граждани на САЩ ще могат да пътуват за Куба;
- разрешения за пътуване ще се дават за семейни визити, на журналисти, за професионални проучвания и срещи, за образователни или религиозни прояви, за художествени представления и спортни състезания, за хуманитарни проекти, за някои експортни дейности, както и за правителствени делегации;
- общата забрана за пътувания обаче може да бъде отменена само от Конгреса, така че туристическите посещения на острова остават под забрана. 

Търговия:

- ще може да се търгува с частни кубински компании със строителни материали за частни жилища, със стоки за предприемачи и селскостопанско оборудване за малки ферми;
- американците, посетили с разрешение Куба, ще имат право да внесат в САЩ кубински стоки на стойност до 400 долара, вкл. до 100 долара тютюневи изделия и алкохол за лично ползване;
- единствено Конгресът на САЩ обаче разполага с правомощията да отмени десетилетното търговско ембарго срещу комунистическа Куба, което включва и туризма. 

Банкиране: 

- американски банки ще могат да откриват кореспондентни сметки в кубински банки с цел да са помогне на процеса по разрешената търговска дейност и банковите преводи;
- правилото „парите предварително“ ще бъде заменено с „парите преди прехвърляна на правото на собственост“ с цел да се облекчи търговията с Куба;
- американците в Куба ще имат правото да ползват издадени в САЩ дебитни и кредитни карти;
- граждани на САЩ ще имат правото да изпращат до 2000 долара на тримесечие на кубински граждани и за хуманитарни проекти, но не по-малко от 500 долара, за което ще бъде отменен разрешителният режим. 

Телекомуникации: 

- разрешава се износът от САЩ за Куба на телекомуникационна апаратура и услуги (устройства и свързания с тях софтуер, хардуер и приложения);
- доставчиците ще имат право да доставят търговски телекомуникационни и интернет услуги.

По отношение на размяната на затворници, в реч по телевизията Кастро, който е известен със своя сдържан стил, не прибягна до триумфални фрази и само каза, че освобождаването на тримата агенти на кубинското разузнаване ще донесе „голяма радост на техните семейства и на целия народ“. Тримата излежаваха 15-годишни присъди за шпионска дейност в средите на кубинската общност във Флорида. Другите двама от т.нар Кубинска петорка вече са на свобода, след като са излежали присъдите си в САЩ. 

В САЩ пък се завърнаха над 50 души, лежали в кубински затвори. По думите на Обама шпионин, който Куба сега освобождава, е

един от най-важните агенти на разузнаването на САЩ на острова. 

Той подчерта, че саможертвата на мъжа е известна само на неколцина, а той е предоставил ключова информация, която позволила на САЩ да заловят кубински агенти, включително тримата, които Вашингтон сега освобождава като част от сделката. 

Представители на Вашингтон заявиха, че въпросният шпионин не е американец и самоличността му остава тайна. 

След съобщението на Обама беше обявено, че държавният секретар на САЩ Джон Кери се надява да посети Куба през следващите две години. 

По-рано Кери заяви, че иска да стане първият държавен секретар, посетил Куба в последните 60 години. 

Засега няма конкретни планове самият Обама да посети Куба

след възстановяването на дипломатическите отношения, но говорител на Белия дом не изключи възможността за президентска визита, предаде Ройтерс. „Ако има удобна възможност за президента да направи посещение, сигурен съм, че тоя няма да я откаже“, заяви Джош Ърнест пред репортери. 

Ърнест призна, че някой следващ президент на САЩ може да промени новата политика на Обама спрямо Куба, но добави, че Белият дом се надява Конгресът да предприеме стъпки за пълното вдигане на американското ембарго, преди Обама да напусне поста. 

Процесът, довел до историческия пробив в отношенията, е започнал през пролетта на 2013 г.,

когато Обама е дал разрешение за тайни разговори с Куба, предаде Ройтерс, като се позова на високопоставен член на президентската администрация, пожелал анонимност. В следващите месеци на разговори, проведени в Канада и Ватикана, е участвал един от най-близките съветници на Обама. 

Президентът беше убеден, че „ако има нещо във външната политика на САЩ с изтекъл срок на годност, то това е политиката на САЩ към Куба“, казал източникът. По думите му папата изпратил в началото на това лято лични писма до Обама и кубинския лидер Раул Кастро, в които ги призовал да си разменят затворници и да подобрят двустранните отношения. На аудиенцията на Обама при папата през март във Ватикана двамата говорили главно за хода на тайните преговори. 

Сенаторът демократ от Илинойс Ричард Дърбин потвърди пред Ройтерс, че

папа Франциск е изиграл ключова роля.

По думите му в дипломатическия процес е участвал и архиепископът на Хавана кардинал Хайме Ортега. 

През това лято държавният секретар на САЩ Джон Кери е разговарял четири пъти по телефона с кубинския външен министър, като са обсъждали само съдбата на осъдения за шпионаж в Куба Алън Грос, каза друг източник. По думите му първите разговори очи в очи за размяната на затворници и възстановяване на дипломатическите отношения са се състояли през юни 2013 г. 

Международната общност приветства промяната в отношенията между Вашингтон и Куба. 

Папата Франциск, един от най-големите радетели за това сближаване, допринесъл съществено за него – първи приветства „историческото решение“.

Канада, която от юни 2013 г. е домакин на разговорите между САЩ и Куба за нормализиране на отношенията им, също поздрави двете правителства. 

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече „много позитивна“ новината, че САЩ планират да възстановят дипломатическите отношения с Куба повече от 50 години след скъсването им.

„Днес започва да рухва още една стена“,

заяви в комюнике ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини, според която споразумението между Вашингтон и Хавана е „победа на диалога над конфронтацията“. 

Брюксел на свой ред се надява да установи връзки „с цялото кубинско общество, давайки тласък на икономическия и социалния напредък“, добави Могерини. Правата на човека остават в центъра на европейската политика към Куба", подчерта обаче тя. 

Отношенията между ЕС и Куба са официално прекъснати от 2003 г.,

когато режимът на Кастро прати в затвора 75 дисиденти в отговор на призивите на Европа за повече зачитане на човешките права на острова. 

Германия изрази голямо задоволство от „тази толкова добра новина във времена на многобройни конфликти“, а Франция която участва дейно в сближаването между Европа и Хавана, изрази надежда, че то ще доведе до отменяне на ембаргото, наложено на Куба. Испания също поздрави двете страни за „обнадеждаващата новина“. 

Представители на латиноамериканските страни, събрали се в Аржентина на 47-та среща на върха на южноамериканския общ пазар (МЕРКОСУР), приветстваха тази крачка към мира на континента. 

Дори най-острият критик на Вашингтон – венецуелският президент Николас Мадуро – поздрави Обама за „смелия и необходим за историята жест“. 

Русия също приветства решението на САЩ да нормализират отношенията си с Куба.

По думите на зам. -министъра на външните работи Сергей Рябков това е стъпка в правилна посока и Москва ще следи внимателно процеса. 

Най-остри реакции на неодобрение дойдоха от самите Съединени щати. 

Представители и на двете партии в Конгреса, подкрепящи изолацията на Куба, изразиха съжаление за решението на президента Барак Обама, което може да доведе до смекчаване на ембаргото, наложено от Джон Кенеди през 1962 г. Кубински изгнаници в Маями пък осъдиха решението на Обама като „предателство“. 

Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм, два от водещите републикански гласа относно външната политика на САЩ, порицаха плана на президента Обама. 

Завоят в политиката отразява факта, че Америка и ценностите които тя защитава, са в отстъпление и упадък, заявиха двамата в обща декларация. 

„Става дума за угаждане на автократични диктатори, главорези и врагове, за принизяване на влиянието на Америка в света“,

заявиха сенаторите, които ще заемат важни външнополитически позиции в новия Сенат, доминиран от републиканците, който ще се събере през януари. 

Маккейн ще бъде председател на комисията по въоръжените сили, а Греъм ще ръководи подкомисията за разпределение на средствата, която надзирава разходите на Държавния департамент, включително и за бъдещото посолство в Хавана.